Прав си, молбата ти е доста странна, но като гледам рисунките, разбирам накъде клониш (съчетаваш различни неща, за да могат хората да ги видят в нова светлина, права ли съм?), пък и бездруго смятам да си купя нов чифт, така ще удовлетворя приумицата ти. Утре ще ти ги изпратя с куриер, само те моля да ми метнеш снимка на „завършената картина“ (☺), ако, естествено, я нарисуваш.
Илзе сподели, че е прекарала страхотно. Надявам се, че ти е изпратила истинска картичка, а не само електронно писмо, макар да не ми се вярва.
И още нещо, Еди, макар че не знам дали ще ти хареса. Изпратих копие от писмото ти на Зандър Кеймън, сигурна съм, че го помниш. Помислих си, че ще му е интересно да види рисунките ти, но най-вече исках да прочете писмото ти и да каже има ли причина за безпокойство, защото продължаваш да допускаш същите грешки. Колба вместо молба и прасне от смях вместо пръсне от смях. Най-долу си написал „Това е просто подигравка“ и аз не можах да разбера какво означава, но доктор Кеймън ми каза, че по всяка вероятност си искал да кажеш прищявка. Просто съм загрижена за теб.
Пам
ПС. Баща ми е малко по-добре, бързо се възстановява (лекарите твърдят, че вероятно са изрязали всичко, но те винаги така казват). В момента си е вкъщи и му назначиха химиотерапия. Вече може да ходи.
Благодаря ти за загрижеността.
Последното изречения от послеписа бе нагледен пример за едно от не толкова очарователните качества на бившата ми жена — умилква се… умилква се… умилква се… след което изведнъж те захапва и „аре, чушката“. По принцип обаче беше права. Можех да й кажа да му предаде най-хубави пожелания от комуникрата по време на следващия им телефонен разговор. На кучия син с раковия гъз.
Цялото писмо бе една симфония на заядливостта — като се започне със споменаването на мустанга, който така и не бях смогнал да ремонтирам, и се свърши със загрижеността й за неправилния ми подбор на думи. И то от жена, която си мисли, че Зандър се пише Зандър.
След като се освободих от гнева (разкрещях се на безлюдната къща), прочетох отново електронното писмо, което бях изпратил на Пам, и… не се почувствах много добре.
От друга страна, може пък наистина да бе само подигравка.
V
С дългокосия мъж вече не само се поздравявахме, но и си разменяхме по няколко думи. Малко странен начин за завързване на запознанство, обаче приятен. В деня след получаването на електронното писмо на Пам с фалшивата й загриженост на повърхността на скрит подтекст („Еди, вероятно си тежко болен като баща ми, а може би си и по-зле“) новият ми познайник се провикна:
— Как мислиш, след колко време ще стигнеш дотук?
— Четири дни! — извиках. — А може би и три!
— Значи твърдо си решил да се върнеш пешком?
— Да! Как се казваш?
Загорялото му от слънцето лице, макар и загрубяло от възрастта, бе все още красиво. Той се усмихна и белите му зъби проблеснаха, а двойната му брадичка изчезна.
— Ще ти кажа, когато дойдеш! Как ти е името?
— Пише го на пощенската ми кутия!
— Ще почна да чета какво пише на пощенските кутии в деня, в който спрат рекламите по телевизията!
Махнах му и той отвърна на жеста ми, придружавайки го с едно „Hasta mañana!“27.
После се обърна към водата и реещите се над нея птици.
При завръщането ми в „Розовата грамада“ по навик погледнах монитора и видях, че имам ново писмо. Беше от Кеймън.
От KamenDoc до Efree19
14:49
25 януари
Едгар, Пам ми изпрати последното ти писмо и снимки на картините ти. Първо, аз съм ПОРАЗЕН от бързината, с която се развиваш като художник. Представям си как в момента се мръщиш в типичния си стил, но друга дума няма. НЕ ТРЯБВА ДА СПИРАШ. Що се отнася до тревогите й, не се притеснявай. Обаче една МРТ28 няма да ти навреди. Имаш ли си лекар във Флорида? Съветвам те да си направиш пълни изследвания.
От Efree19 до KamenDoc
15:58
25 януари
Кеймън, радвам се да получа вест от вас. Ако искате да ме наричате художник (или даже майстор), кой съм аз, че да споря? Засега нямам познати сред флоридските хирурзи. Можете ли да ми препоръчате някого или да потърся чрез доктор Тод Джеймисън, който наскоро бърника в мозъка ми?
Предполагах, че ще ми препоръча някой лекар и може би дори щях да се обърна към въпросния специалист, ала за момента не виждах проблем в няколко объркани думички. В списъка с първостепенните ми задачи, в който влизаха разходите и стремежът да достигна раирания шезлонг, най-важни бяха ровенето в интернет и рисуването. Предишната вечер например бях сътворил „Залез с раковина № 16“.