— Чакай да проверя как е моята лейди. Сигурно се е събудила и ще иска следобедния си чай.
— Пам ще си помисли, че съм се побъркал! Всъщност вече си го мисли!
— Убеди я! — Тонът му се смекчи. — Виж, Едгар, ако тя е близка с него, сигурно е забелязала нещо. Единственото, което можеш да направиш, е да се опиташ. Entiendes — разбираш ли?
— Не.
— Позвъни на жена си.
— Вече не ми е жена.
— Напротив. Докато отношението ти към нея не се промени, разводът е само юридическа формалност. Именно затова не ти е безразлично дали те смята за откачалка или не. Ако наистина ти пука за този човек, ще й се обадиш и ще й кажеш, че той възнамерява да се самоубие. — Уайърман стана от шезлонга и ми протегна ръка. — Край на преговорите. Ела да те запозная с господарката на дома. Няма да съжаляваш. Ще видиш, че сравнение с мафиотските босове тя е изключително мила.
Хванах го за ръката и му позволих да ме издърпа от шезлонга, заменил счупения. Имаше силна хватка. Това е другото, което винаги ще свързвам с Джером Уайърман — силната му хватка. Дъсчената пътечка бе толкова тясна, че трябваше да вървим в индианска нишка, ето защо аз кретах отзад. Стигнахме до задната порта (умалено копие на предната врата, която бе испанска колкото думичките на местния жаргон, така любими на новия ми приятел) и Уайърман се обърна към мен, а устните му се разтегнаха в усмивка.
— Джоузи идва да чисти всеки вторник и четвъртък и не възразява да наглежда госпожица Истлейк, докато тя спи следобед. Значи утре мога да ти дойда на гости и да хвърля едно око на картините ти — да кажем към два, ако те устройва.
— Как разбра, че го искам? Още не бях събрал кураж да те помоля…
Уайърман вдигна рамене.
— Повече от ясно е, че искаш някой да погледне картините ти, преди да ги покажеш на онзи тип от галерията. Човек, различен от дъщеря ти и от твоето момче за всичко.
— Уговорката ни е за петък. Умирам от страх.
Той махна с ръка и се ухили:
— Не се притеснявай. — Помълча и добави: — Ако картините ти са пълен боклук, няма да ти спестя истината.
— Дадено.
Уайърман кимна.
— Просто исках да го уточним. — Отвори вратата и ме въведе в двора на хасиендата „Гнездото на чаплата“, известно още като „Двореца на убийците“.
II
Вече бях виждал двора, когато обърнах колата, но тогава не го разгледах, понеже си мислех само за едно — как да стигна по-бързо до „Розовата грамада“. Бях забелязал тенис корта и сините керамични плочки, но не бях обърнал внимание на езерото със златните рибки. Сега видях, че покритието на корта (малко по-тъмно на цвят от плочките) е грижливо почистено и сякаш само чакаше играчите. Мрежата се опъваше с едно завъртане на никелирана ръчка. Кошничката с топки ми напомни за картината ми „Краят на играта“, която Илзе бе отнесла в Провидънс.
— Някой ден, muchacho — каза ми Уайърман и посочи корта, — двамата с теб ще се пробваме. — Бе забравил крачка, за да не изоставам. — Няма да ти поставям сложни задачи, само ще отбиваш и подаваш, без да мърдаш от мястото си. Ех, как ми се иска да хвана ракетата!
— Да отбивам и подавам — това ли е цената, която ще заплатя за твоята оценка на картините ми?
Той се усмихна.
— А, там цената е друга. После ще ти я кажа. Влизай.
III
Влязохме в къщата през задната врата. Уайърман ме преведе през сумрачна кухня с дълги бели плотове за сервиране и грамадна печка „Уестингхаус“ и навлязохме в шепнещите дълбини на къщата, изпълнена с матовия проблясък на тъмно дърво — дъб, орех, тик, секвоя, кипарис. Да, това беше истински дворец в старинен местен стил. Прекосихме помещение, чиито стени бяха заети от полици с книги, а в ъгъла дремеха рицарски доспехи. През библиотеката се влизаше в кабинет, чиито стени бяха украсени с картини — но не мрачни маслени портрети, а ярки абстракции, включително и няколко зашеметяващи платна в стил „поп-арт“36.
Светлината се лееше отгоре ни като бял дъжд, докато вървяхме по главния коридор (Уайърман вървеше, аз куцуках), и внезапно осъзнах, че се намираме в пасаж, който обикновено разделя отделните части на старите и далеч по-скромни жилища във Флорида. И този стил (за строителен материал се използваше предимно дървен материал, а не камък) дори си имаше название — „флоридска немотия“.
Покрай стените на коридора, който бе ярко осветен, защото слънцето проникваше през остъкления покрив, бяха наредени декоративни сандъчета с цветя. В края му Уайърман зави наляво и се озовахме в просторна и прохладна дневна. Прозорците й гледаха към страничния двор — пъстро море от цветя. Дъщерите ми биха назовали половината, Пам — всичките, а аз разпознах само астрата, комелината, бъза и напръстника. А, да, — и рододендроните. Безкрайните лехи с рододендрони. Отвъд цветните лехи и храстите започваше пътечка, покрити със сини плочки, която навярно водеше към главния двор. По пътечката важно-важно пристъпваше чапла — замислена и мрачна — и аз си казах, че чаплите ми приличат на пуритани, които се питат коя вещица да изгорят.
36
Съкращение от optical art. Стил в изобразителното изкуство, популярен през 50-те и 60-те години, при който художникът използва съчетания от плоски и пространствени фигури за постигането на зрителни илюзии. — Б.пр.