В средата на просторния хол стоеше жената, която двамата с Илзе бяхме видели в деня на нашата „експедиция“ по Дума Ки Роуд. Тогава обаче тя беше в инвалидна количка и носеше сини кецове, докато сега се държеше за проходилката и големите й стъпала бяха боси. Носеше бежов панталон с висока талия и тъмнокафява копринена блуза с буфан-ръкави. Приличаше на Катрин Хепбърн в онези стари филми, които понякога дават по „Класическото кино на Търтър“: Само дето не си спомнях Катрин Хепбърн да е изглеждала толкова стара, дори и когато възрастта й напредна.
В центъра на помещението бе разположена дълга ниска маса като онази, която татко бе инсталирал в мазето на къщата ни, за да пуска електрическите си влакчета. Тази обаче не бе покрита с изкуствена трева, а плотът бе от някакво светло дърво — вероятно бамбук. Върху нея бяха наредени макети на къщички и порцеланови статуетки — мъже, жени, деца, домашни животни, животни от зоопарка, митични създания. Всъщност видях две-три фигурки на чернокожи, които изглеждаха толкова гротескни, че биха предизвикали негодуванието на хората от НАСПЦН37.
Елизабет Истлейк погледна Уайърман с нежност и радост, които бих нарисувал… макар и да не бях уверен, че някой ще ги вземе насериозно. Съмнявам се, че някога ще повярваме в простите и чисти емоции, отразени в изкуството, въпреки че всеки ден ги виждаме около нас.
— Уайърман! — възкликна жената. — Събудих се рано и прекарах тъй чудесно времето с моите статуетки. — Направи ми впечатление, че говори със силен южняшки акцент, провлачвайки гласните. — Виж, цялото семейство е вкъщи!
В края на масата се издигаше модел на величествен дом с колони. Спомнете си „Тара“ от „Отнесени от вихъра“ и няма да сбъркате. Около него бяха наредени в кръг десетина статуетки. Сякаш се бяха събрали на някаква церемония.
— Точно така — съгласи се Уайърман.
— И училището! Виж как съм наредила децата пред училището! Виждаш ли?
— Виждам, но знаете, че не обичам да ставате без мен.
— Не ми се искаше да те викам по радиостанцията. Наистина се чувствам добре. Ела да ги разгледаш. Нека и твоят приятел да ги види. О, знам кой сте. — Тя ми се усмихна и ми направи знак да се приближа. — Уайърман ми разказа всичко за вас. Вие сте новият наемател на къщата на Салмън Пойнт.
— Той я нарича „Розовата грамада“ — уточни Уайърман.
Старицата се разсмя. Както често се случва с пушачите, смехът й прерасна в кашлица. Уайърман се втурна към нея и я подхвана. Госпожица Истлейк не възрази.
— Харесва ми — рече, когато отново можеше да говори. — О, мили мой, колко ми харесва само! Елате и вижте как съм наредила децата, господин… Сигурна съм, че ми казахте фамилията си, но я забравих, както забравям толкова други неща…
— Фриймантъл — подсказах. — Едгар Фриймантъл.
Приближих се до масата със статуетките и жената ми подаде ръка. Не беше мускулеста, но също като стъпалата й бе доста голяма. Не бе забравила да се здрависва и ръкостискането й беше силно. В същото време ме огледа с жив интерес. Хареса ми с каква лекота си призна за проблемите с паметта. Що се отнася до болестта на Алцхаймер… и в разговора, и търсенето на думи аз се запъвах доста по-често от госпожица Истлейк.
— Приятно ми е да се запознаем, Едгар. Виждала съм ви и по-рано, но не помня кога и къде. По-късно ще се сетя. „Розовата грамада“! Доста дръзко!
— Къщата ми харесва, мадам!
— Добре. Радвам се, че ви харесва. Тази вила е за художници, знаете ли? Вие художник ли сте, Едгар? — попита тя, сините й очи изпитателно ме стрелнаха.
— Да. — Това бе най-простичкият, най-бърз и вероятно най-правдивият отговор. — По-скоро да, отколкото не.
— Естествено, че сте художник, миличък, веднага го разбрах. Искам една от вашите картини. Уайърман ще уточни с вас цената. Той е не само първокласен готвач, но и юрист. Споменал ли го е?
— Да… не… искам да кажа… — оплетох се. Тя постоянно прескачаше от една тема на друга. Уайърман, този негодник, изглеждаше така, сякаш полага усилия да не се засмее. Усетих как и мен ме напуши смях.
37
Национална асоциация за съдействие на прогреса на цветнокожото население — най-голямата обществена организация на чернокожите, създадена през 1909. — Б.пр.