Декларацията на независимостта само прокламира принципите на справедливо и разумно правителство, но неговото създаване става с приемането на първата конституция на САЩ — „Статиите на конфедерацията“ от 1777 г. (ратифицирана през 1781 г.). Тя обаче се оказва неефикасна, тъй като създаденото по нейната сила правителство фактически не е в състояние да управлява. Съгласно прокламираното от Декларацията на независимостта право на народа да промени или премахне всяка форма на управление, която е гибелна за неговите права, през 1787 г. е свикан Конституционен конвент във Филаделфия. Под председателството на Джордж Вашингтон след продължителни спорове между привържениците и противниците на по-широки правомощия на федералното правителство е приета сега действащата Конституция на САЩ. В нея не само е намерено равновесие между правата на националното правителство и на щатите, но и за пръв път в официален документ са фиксирани такива същностни черти на политическата демокрация като представителното управление и разделението на властите. Сравнително кратката Конституция, състояща се от преамбюл и седем члена, е ратифицирана през 1788 г., а три години по-късно е допълнена с десет добавки, които получават названието Декларация на правата. Именно добавките към Конституцията гарантират свободата на съвестта и отделянето на църквата от държавата, свободата на словото и печата, правото да се притежава и носи оръжие, личната неприкосновеност и сигурността на жилището и имотите, съда със съдебни заседатели. До наши дни са били предложени над десет хиляди добавки към Конституцията, но са приети само 26. Именно тази процедура по приспособяването на основния закон към изменящите се обществени и политически условия, отстранявана опасността от превръщането му в неефикасен инструмент и фетиш, е и едно от обстоятелствата, които обясняват необикновената жизненост на американската Конституция.
Революционният конгрес обаче не приема съдържащото се в проекта на Декларацията на независимостта, представен от Томас Джеферсън, осъждане на робството и макар че от началото на XIX в. вносът на роби в страната е забранен, тази „особена институция“ се запазва. Робовладението се превръща в проклятие за живота на републиката и става причина за най-жестокото изпитание в нейната история — Гражданската война от 1861–1865 г. В разгара на този братоубийствен конфликт, обявявайки полето на една от най-кръвопролитните битки при Гетисбърг за национално военно гробище, шестнадесетият президент на САЩ, великият демократ Ейбрахъм Линкълн произнася най-късата и най-знаменитата реч в американската история. В Гетисбъргската реч от 19 ноември 1863 г. той красноречиво изразява скръбта по жертвите и значението на принципите, в името на които са направени те. Линкълн дава класическата формула на демокрацията като „управление от народа, чрез народа и за народа“.
Основните идеи на американската демократична традиция отдавна са спечелили популярност и признание у нас. Известни са интересът и високата оценка на формата на управлението на Съединените щати на нашите национални революционери, като например Любен Каравелов. И по-сетне интересът към тях в България не пресеква. В самото начало на нашия век превод на Конституцията на САЩ с исторически бележки е направен от един от най-големите български специалисти по държавно и конституционно право — професор Стефан Киров. Преди време издателство „Народна просвета“ предложи тези документи в цялост или в откъси в предназначена за средните училища „Христоматия по нова обща история“. Сегашното им издаване идва да отговори на нарастващия интерес у нас към демокрацията — нейните принципи и нейното функциониране, въплътени в исторически документи и действащи институции.