Annotation
Това е любовна история.
Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора и до поети, между страниците на книгите.
Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти. Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.
Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие.
ДУМИ В ТЪМНОСИНЬО
сол, и топлина, и спомени
шумоленето от прехвърлянето на страници
графитени луни
книгите втора ръка са пълни с мистерии
сън за миналото ми
наблюдаваният телефон никога не звънва
като цяло скапаните дни пораждат още гадости
миришеш на ябълки
качеството на целувката не беше обсъждано
непрестанен порой отвътре
тя просто не ме оставя да готвя
изгубила съм тези октави
би трябвало да вали, когато ми го казва
обичам това
близостта им е това, което действа хипнотизиращо
разчитам истории дори в безименните редове
сега, като се върна, повече се чувствам като себе си
като леко жужене във въздуха
ушите ѝ са съвсем точния размер
понякога имаш нужда от поетите
сянката му на моравата
бъдещето още не е настъпило
мекото прииждане и отдръпване на морето
стискам ръката ѝ по-здраво
думите биха могли да завалят отгоре ни
прекарай последната нощ на света с мен
денят заструява вътре — слънчева светлина и прах
задържаме мъртвите тук с техните истории
малко светло петънце в тъмнината
Любовта е важна. Аз грешах.
животът невинаги протича в реда, който желаем
помежду ни прелитат кротки мисли
светът не е свършил
прашинки от него пътуват
БЛАГОДАРНОСТИ
Информация за книгата
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
ДУМИ В ТЪМНОСИНЬО
Кат Кроули
Книгата трябва да е като секира за замръзналото море
вътре в нас. кафка
„Бледият крал“[1]
от Дейвид Фостър Уолъс
Бележка, открита на 585-а страница
Всяка любовна история е история за призраци.
„Пруфрок и други наблюдения“[2]
от Т. С. Елиът
Писмо, оставено между 4-та и 5-а страница
12 декември, 2012 година
Скъпи Хенри,
Пиша това писмо на страницата на „Любовната
песен на Дж. Алфред Пруфрок“, защото ти
обичаш това стихотворение, а аз обичам теб.
Знам, че си излязъл с Ейми, но зарежи това ―
тя не те обича, Хенри. Тя обича себе си,
всъщност прекалено много се обича. Аз обичам
това, че четеш. обичам, че харесваш книги
втора ръка. В общи линии обичам всичко у теб,
а те познавам от десет години и това говори
много. Утре заминавам. Моля те, обади ми се,
като получиш това писмо, без значение колко
е късно.
Рейчъл
сол, и топлина, и спомени
Рейчъл
Отварям очи в полунощ, а до ушите ми достига шумът на морето и дишането на брат ми. Минали са десет месеца, откакто Кал се удави, но кошмарите не ме напускат.
В съня си съм спокойна и уверена в морето. Дишам под вода, а очите ми са отворени и не парят от солта. Виждам риби, под мен се носи пасаж от луни със сребристи кореми. Кал се появява, готов да определи вида им, но се оказва, че нямаме представа точно какви са.
― Скумрия ― обявява, а думата излиза от устата му, придружена от мехурчета, които успявам да чуя. Но рибите не са скумрии. Нито платики, нито от някой друг вид, за който можем да се сетим. От чисто сребро са.
― Неопределен вид ― заключаваме, докато ги наблюдаваме как се разгръщат и се скупчват около нас. Водата има текстурата на тъга: сол, и топлина, и спомени.
Будя се и Кал е в стаята. В тъмнината кожата му е млечнобяла, а от него сте стича океанска вода. Знам, че не е възможно, но съвсем ясно усещам аромата на сол и ябълкова дъвка. Така ясно различавам белега на лявото му стъпало ― отдавна заздравяло порязване от стъкло на плажа. Говори за рибите от съня: сребърни, от неопределен вид и изгубени.