Вади портфейла си, а аз му казвам, че няма нужда да купува книгите, след като не съм издирил нужната.
Продават се и така или иначе ще продължа да ги набавям.
Той обаче настоява и аз веднага си представям как след смъртта на Фредерик някой ще влезе в дома му и ще завари стотици бройки на Уолкът и ще се чуди какво правят там.
Фредерик не е единственият ни постоянен клиент. Такъв е и Ал, който е заклет фен на научната фантастика и изглежда точно като такъв. Вече с години работи върху роман за човек, изоставен във виртуална утопия. Все се чудим как да му обясним, че подобна идея вече е била разработвана. Такъв е и Джеймс, който ни посещава, за да купува книги за римляните. Аарон се явява пиян поне веднъж на няколко месеца и блъска по вратата късно вечер, защото трябва да използва тоалетната, а Инес като че просто харесва мириса на стари книги. Джет идва, за да краде обложките ни и да ги продава на други книжарници за употребявани книги.
Фрида играе „Скрабъл“ с Фредерик вече от десет години. Приблизително на неговата възраст е и носи от онези рокли в строг стил, които дават да се разбере от пръв поглед, че е била учителка по английски със свръхестествени познания на тема Шекспир и е приковавала погледите на учениците в класната стая. Организира месечен клуб на книгата, в „Зовящи книги“, но не го ръководим ние.
Всеки път се появяват едни и същи хора. Аз подреждам столове, отварям вратите за преподаватели и библиотекари, сервирам вино и сирене и после отстъпвам. Почти никога не участвам в дискусиите, но ако проявя интерес, както се получава в повечето случаи, в последствие прочитам книгата. Миналия месец четоха „Лятна кожа“ на Кърсти Ийгър. Джордж я прочете веднага след сбирката, защото обсъждаха секс сцени. Добре де, може би и аз също я прочетох отчасти по тази причина. Но най-вече я захванах заради начина, по който Фрида говореше за главната героиня, Джес Гордън. Напомняше ми, само мъничко, за онази най-добра приятелка, която имах някога, Рейчъл Суийти. Харесах книгата ― Джордж също, ― така че сложихме един екземпляр в Библиотеката за писма.
Библиотеката за писма е онова, с което е известна книжарницата „Зовящи книги“, поне в района. Периодически сме удостоявани с някоя хвалебствена статия в сайтове като Броудшийт, посочваща нещо интересно за правене в града.
Намира се в задната част, близо до стълбите към апартамента ни и е отделена от останалите стелажи. В нея държим книги, които хората обичат особено много ― художествена и нехудожествена литература, любовни романи и научна фантастика, поезия, атласи и готварски книги. На клиентите е разрешено да пишат в книгите, в Библиотеката за писма. Могат да ограждат думи, които им харесват, да подчертават редове. Могат да нахвърлят бележки в полетата, да оставят хрумки за смисъла на текста. Наложи се да сложим по няколко бройки от творби на автори като Том Стопард и Джон Грийн, защото „Розенкранц и Гилденсерн са мъртви“ и „Вината в нашите звезди“ са претъпкани с бележки от читатели.
Нарича се Библиотека за писма, защото много хора пишат нещо много повече от бележка в полетата ― цели писма, които оставят между страниците на книгите. Писма до поетите, до бившите си гаджета, които са откраднали екземпляра им от „Ега ти живота“[7]. Повечето хора адресират писмата до непознати, които харесват същите книги като тях ― и някъде някой непознат отговаря.
„Гордост и предразсъдъци и зомбита“
от Джейн Остин и Сет Греъм-Смит
Записано на заглавната страница: Тази книга принадлежи на
Джордж Джоунс. Така че не я продавай, Хенри.
Писма, оставени между 44-та и 45-а страница.
23 ноември — 7 декември, 2012 година
Скъпа Джордж,
Сигурно си изненадана да откриеш това писмо
в твоята книга. Може би се чудиш кой го е
сложил в нея. Планирам да запазя това в тай-
на поне засега.
Всъщност още не съм го оставил ― в стаята
си съм и го пиша ― и съм убеден, че няма да е
лесно да го пъхна между страниците. Плани-
рам да го довърша, като излезеш от час, за да
отидеш до тоалетната и оставиш книгата
на чина си. Но знам, че си падаш да откриваш