неща в книгите втора употреба, така че ще
се постарая максимално.
И ето, ти го четеш, така че трябва да съм
успял.
Знам, че си любопитна и затова ще ти кажа
толкова ― момче на твоята възраст съм
и посещаваме заедно поне една дисциплина.
Ако имаш желание да отговориш, би могла
да оставиш тази книга в Библиотеката за
писма във вашата книжарница и да пъхнеш
писмото между четиресет и четвърта и
четиресет и пета страница.
Не съм преследвач. Харесвам книги.
(Харесвам и теб.)
До Питей ― или Стейси, или който неин
приятел е написал това. Стой настрана от
мен. Ще те хвана, докато си в книжарницата,
и ще извикам полиция.
Скъпа Джордж,
Благодаря за отговора, макар и с него да ме
уведомяваш единствено за плановете ти да
извикаш полиция заради мен.
Нямам желание да те ядосвам, но не съм от
приятелите на Стейси. Всъщност не харесвам
Стейси и тя определено не харесва мен. Това
не е шега. Ти си забавна, умна и наистина ми
допада да ти пиша.
Питей (Някой от приятелите на Стейси би ли
се представил като Питей?)
Питей,
Значи не си приятел на Стейси? Докажи го.
Джордж
Скъпа Джордж,
Това е трудна задача. Как бих могъл да ти
докажа, че не се бъзикам? Ако бяхме матема-
тическо уравнение, щеше да е лесно. Но след
като не сме, може да се наложи просто да пое-
меш този риск.
Ще ти кажа някои неща за себе си. Може би
това ще помогне. обичам науките. обичам
математиката. обичам да решавам задачи.
Вярвам в духове. особено заинтересувам съм
от пътуването във времето, космоса и океана.
Не съм решил с какво искам да се занимавам,
като завърша училище, но ми се струва, че ще
се заловя да изучавам океана или космоса.
Преди това ще попътувам. Първото място,
на което искам да отида, е пустинята Атакама.
Дълга е 1000 километра и се простира от Перу
до южната граница на Чили. Има излаз към
южната част на Тихия океан и е известна като
най-сухото място на земята. Съществуват
участъци, където никога не е валяло, и тъй
като без влага не се осъществява гниене, нещо
умряло там би се запазило вечно. Представи
си го само. Можеш да видиш какво представлява
пустинята на петдесета страница в атласа в
Библиотеката за писма. (отбелязал съм и някои
други места в Южна Америка, които искам да
видя.)
Ще ми споделиш ли нещо за себе си?
Питей
Питей,
Защо ми пишеш? Според всички в училище
аз съм откачалка.
Скъпа Джордж,
Доста си падам по откачалки.
Питей
сън за миналото ми
Рейчъл
В петък следобед излизам от Сий Ридж с колата на баба. Вярно, че е стара ― тъмносиньо Волво от 90-те години, ― но пък си е само моя. Идеята да се преместя при Роуз беше на баба и за да ме убеди да замина, тя ми предостави и транспорт.
По време на един от сеансите ни Гюс, моят терапевт, ме помоли да си представя как бих се чувствала, ако изоставя океана.
― Лека ― отговорих и си представих как пътят криволичи в посока, отдалечаваща ме от водата. Къщата на баба е разположена така, че от всеки прозорец можеш да зърнеш късче от океана. Всяка сутрин се будя обгърната от син солен въздух, който упорито ми припомня колко го мразя.