В града няма да се налага да се натъквам на бившия си приятел Джоъл или на учителите, които разочаровах, или на приятелите, от които се отчуждих. Няма да виждам хората от плажния спасителен клуб, където работех, преди да умре Кал, или да срещам деца, които учех да плуват в местния басейн.
Но днес всичко работи напук на всякакво облекчение ― цветът на небето, светлината. Точно по това време на деня пристигнахме тук с мама и Кал три години по-рано. Наближавайки, винаги търсехме с поглед водата. Първо я зървахме в малки триъгълничета тук и там, а после във все по-дълбоки пролуки.
В скута си Кал беше разтворил старо издание на атлас, рисуван през деветнайсти век. Същия ден го беше открил в магазин втора ръка. Обърнах се и го заварих да приглажда страницата с Южния полярен океан, блед по периферията и наситеносин в дълбоката си част.
През целия път четохме различни факти за него. Четвъртият по размер океан. Бреговата му линия е дълга седемнайсет хиляди деветстотин шейсет и осем километра, а площта му е двайсет милиона триста двайсет и седем хиляди квадратни километра. Средната дълбочина е между ― четири и пет хиляди метра. Помня, че и тримата за миг онемяхме пред тези впечатляващи мащаби.
В багажника се вози кашон с вещи на Кал, който баба натовари в колата, преди да потегля. Чудя се дали атласът е сред тях, но гледам да не се замислям над това. Не исках да вземам кашона със себе си, но баба не ми остави друг избор. Вътре има неща, които тя не е успяла да разпредели и иска от мен да ги сортирам. На едната му страна има въпросителна, под която е изписана думата „разнородни“. Мразя факта, че животът на Кал приключи под формата на няколко кашона с надписи от сорта на „спортна екипировка“, „хобита“, „компютърно оборудване“ и „забавления“. Замислям се дали да не отбия и да не го метна от скалите.
Вместо това подкарвам по-бързо. Вземам завоя косо и натискам газта до дупка. Шубраците и водата пробягват назад като размазани петна и аз си представям, че времето се връща до момента, когато светът беше различно място. Впивам очите си в пътя в очакване на облекчението от бетона и от отсъствието на море.
Когато пристигам, вече е тъмно и пропускам първата възможна отбивна за Грейстаун, затова влизам във втората. Това означава, че се налага да карам обратно през Шарлот Хил, по Хай Стрийт и да мина покрай „Зовящи книги“.
Не съм се връщала в града, откакто се преместихме. Пъпля заедно с трафика и ме обзема супер странно усещане ― все едно преминавам през сън от миналото ми. Настъпили са дребни промени: „Бийт Клотинг“ сега е „Грейстаун Органик“. Магазинът за дивидита вече е кафене. Но с изключение на това всичко си е постарому.
Стигам до „Зовящи книги“ и виждам Хенри да седи на високо столче зад щанда: с пети, вклинени на стъпенката в основата му, с лакти върху коленете и книга в ръце, напълно съсредоточен. Единственият признак, че са изтекли три години, е, че нямам желание да го целуна. Изпитвам някаква смътна потребност да го ритна, но само това.
Не виждам Ейми, но по всяка вероятност е някъде наоколо. Може да не отговарях на писмата на Хенри, но ги прочетох до едно. Придържах ги в купчинка с дебел гумен ластик, натъпкани надълбоко в чекмеджето ми за чорапи. Известно ми е, че с Ейми са се целунали в онази последна нощ на света. Наясно съм, че тогава са положили началото.
Преди да се е раздвижил трафикът, Хенри излиза навън да прибере книгите, подредени на стелажи на улицата. Вятърът разрошва косата му, която все така има синкавочерен оттенък. Наблюдавам го и се подлагам на изпитание. Но без значение колко се взирам, не изпитвам смътна болка в гърдите, нито пък в небето проблясват въображаеми фойерверки.
Замислям се за онези първи няколко месеца в Сий Ридж, когато всеки път, щом се замислех за него, пламвах от гняв и унижение. Когато единственото, отнемащо червенината от кожата ми, беше морето.
Трафикът се раздвижва и у мен настъпва облекчение.
Роуз живее през един квартал от Хай Стрийт, която е запълнена с магазинчета за кафе, дрехи и плочи. Ние с Кал винаги сме възприемали северната част на града като рая на магазинчетата за вещи втора ръка. В южната част, от другата страна на реката, улиците са широки, а дрехите в магазините нови, но ако се налага да живея в града, предпочитам да е тук. В киното се прожектират стари и нови филми. Стените са покрити с графити, а в небето се пресичат криволичещи захранващи кабели.