Последният апартамент на Роуз, от отсрещната страна на болницата, имаше една спалня. Когато с Кал отсядахме при нея, тя поставяше матрак на пода в дневната. Новото ѝ жилище се намира в оранжев тухлен склад, на чиято фасадата с избледнели букви пише „Ремонт на коли“. Отляво има дървена врата, а отдясно двойна дървена порта, откъдето вероятно преди са влизали колите.
Роуз е любимата ми леля ― беше любима и на Кал, ― но винаги е била най-неуловимата. Появява се и изчезва. Когато се появеше в Сий Ридж, постоянно косеше моравата, или чистеше гаража, или пушеше сред дюните. Когато изчезнеше, винаги беше на някое екзотично място ― пътуване из северна Африка, работа в Лондон, доброволческа дейност в Чили.
Веднъж я попитах защо няма деца.
― Никога не съм искала да имам ― обясни. ― Твърде заета съм. Плюс това псувам прекалено много, мамка му.
Нo знам, че не възразяваше с Кал да ѝ гостуваме. Разказвали са ми, че като съм се родила, непрестанно съм плачела; Роуз наминавала след смените си в болницата, та мама и татко да могат да поспят. Като се събудела през нощта, мама я чувала да рецитира периодичната таблица.
― Това е единствената приказка, която знам ― обяснявала.
Преди да сляза от колата, пращам на мама и баба кратко съобщение, че съм пристигнала, след което изключвам звука на телефона си и вадя куфарите от багажника. Оставям кашона на Кал, където си е, заключен вътре.
― Чух, че ти е дала колата ― съобщава Роуз с отварянето на вратата. ― Какво беше усещането да шофираш дотук?
― Доста приятно.
― Била си уплашена през целия път, нали?
― През половината път ― отвръщам и се озъртам. Разхвърляно е, защото прави ремонт, но това не е проблем. ― Няма стени ― отбелязвам, а тя потупва външната стена.
― Няма вътрешни стени.
Мястото представлява едно огромно помещение с полиран бетонен под, а предната фасада е изцяло остъклена. В дъното вдясно има кухня, а в предната му част са оформени две зони за спане.
С влизането заставам точно срещу спалнята на Роуз. До неоправената синя бъркотия, каквато представлява леглото ѝ, има скрин с чекмеджета и рафт, отрупани с медицинските ѝ книги. Дрехите ѝ, предимно джинси и тениски са пръснати по пода или висят от чекмеджетата. Има стойка за дрехи със закачалки с къси черни рокли, а отдолу са нахвърляни няколко чифта високи ботуши.
Моят ъгъл от складовото помещение е в близост до витрината. Общо взето разполагам с легло с купчина чаршафи отгоре, скрин с чекмеджета и стойка за дрехи.
― Очевидно дългосрочният план е да има стени, но дотогава се налага просто да уважаваме личното пространство една на друга. Банята има стени ― Роуз посочва метална врата близо до кухнята.
Поглеждам по посоката на пръста ѝ и се мъча да се утеша от този факт.
― Не ти ли харесва? ― пита.
― Харесва ми. Просто не е каквото очаквах.
Но онова, което си мисля в действителност е, че тук няма къде да се скрия.
Нямам много багаж за разопаковане, а и в къщата няма никаква храна, така че с Роуз се запътваме към супермаркета. По пътя си мисля за склада и се питам в какво се забърках. Привикнах да бъда сама и да си върша свои неща ― да се разхождам по плажа, да пропускам училище, за да спя, да се затварям в стаята си, където никой не ме вижда, и да плача на воля.
― Говоря ти ― заявява Роуз.
―Да?
Посочва навън.
― Пристигнахме. Вземи количка. Ще се видим вътре.
Роуз не е изявена готвачка, така че купуваме продукти за рецепти, които мога да приготвя сама или просто да притоплим. Приятно е да пазаруваш в града, а не в Сий Ридж, където всеки познава всекиго и хората още ни гледат странно. Супермаркетът е нов. С Кал никога не сме стърчали на алеята за шоколадови изделия в колебания между обикновени бонбони „М&М“ или с фъстъци. Както се оказва, Роуз изобщо не се чуди. Слага двете опаковки в количката.
― Баба ти твърди, че не се храниш достатъчно ― отбелязва и продължаваме да вървим. ― Също така твърди, че си се превърнала в зомби, което се крие в стаята си, спи по цял ден и прекарва нощите си на плажа заедно с майка си, която също се е зомбирала.
Роуз хвърля консерва с риба тон в количката, а аз се мъча да се огледам в тава за кейк, за да установя дали наистина имам вид на жив труп. Отговорът определено не е в моя полза.
― Тя няма представа какво всъщност е зомби ― вметва Роуз. ― Така че не бих се тревожила.
― Кал я просвети на тема зомбита. „Шон от мъртвите“[8] е любимият ѝ филм за всички времена.
― Боже! ― ахва Роуз. ― Докато растяхме дори не ни беше разрешено да гледаме телевизия. А сега тя гледа филми със Саймън Пег и разправя на племенницата ми, че трябва да прави секс. Но ти не се тревожи ― успокоява ме. ― Поговорихме си сериозно и ѝ казах да те остави на мира.