казах, падам си по теории за времето. Чел съм
много за растящата блокова вселена. Не разбирам
напълно теорията, но ми харесва да се мъча да
я разтълкувам.
Питей
П.П. Харесвам откачалки, но не мисля, че ти си
такава. Или ако си, то е по възможно най-добрия
начин. Великолепна си. (Сега вече със сигурност
няма да ти разкрия кой съм.) Харесвам синия
кичур в косата ти и как отговаряш в час и не ме е
грижа какво говорят хората. Допада ми как все
четеш нещо интересно и това че работиш в
книжарница.
П.П.П. Оставих за теб книга в Библиотеката за
писма. Моя е, така че можеш да я задържиш ―
„Море“ на Марк Лайта. Една от най-любимите
ми. отбелязах гигантския октопод от северния
Тих океан. Може да промени вида и текстурата си,
за да изглежда дори като корал с най-сложна
окраска. Продължителността му на живот е едва
четири години, което всъщност е повече, отколкото
на някои други видове.
Скъпи Питей,
Прочетох една от теориите за времето, които
спомена. Ако повярвам в теорията за растящата
блокова вселена, това значи да повярвам, че
миналото всъщност съществува. Значи докато
съм тук в настоящето, също съм и там в миналото?
В това НЯМА логика, Питей. И ако миналото
съществува по същия начин като място, защо не
мога да отпътувам до него?
Благодаря за книгата. Много е красива. Снимките
обработвани ли са? Първата изглежда невероятно
ярка. Разглеждах ги в почти пълна тъмнина,
единствено с малко фенерче, което да осветява
рибите. Чувствах се, все едно съм под вода.
Правил ли си го?
Гигантският октопод безспорно е изумителен.
Но моята любима снимка е тази на медузите.
Понякога ходя да ги гледам в аквариума.
Изглеждат като водни духове.
Благодаря за комплиментите, които ми правиш ―
бих отвърнала с някой, но не ми е възможно
(очевидно). Напоследък съм отнесена в час,
защото не мога да спра да се чудя кой си.
Не ми звучи като да си някое от популярните
(казвам го в най-добрия възможен смисъл).
Планираш ли изобщо някога да ми кажеш кой си?
Или ще продължиш вечно да пишеш по този
начин?
Джордж
Скъпа Джордж,
Мислех си, че сигурно ти се струва откачено, че
съм в училище, а ти не знаеш кой съм. Но просто
не мога да ти кажа. Тревожа се, че ако узнаеш,
това може да промени нещата, а аз не искам да
спираме с писмата.
Аз също харесвам медузи. Знаеше ли, че са в океана
повече от петстотин милиона години? В република
Палау съществува езеро, Езерото на медузите,
което е пълно с тях. Сестра ми иска да се гмурка
в Палау ― но не в това езеро.
:)
Растящата блокова вселена обърква представата
ти за време, нали? Мисли за това по следния
начин ― вселената расте и докато расте, към нея
се добавят резени пространство-време. С добавянето
им ти се придвижваш напред. Пътуването в
миналото обаче е невъзможно. Пространство-
време се движи само в една посока ― напред.
Питей
наблюдаваният телефон никога не звънва