― Какво?
― Липсваше ми ― заявява и ме целува по устните, преди да се отпусне на канапето в дълбок сън.
Не ми се ще да го призная, но чувствам целувката на Хенри по целия път до вкъщи. Беше пиянска целувка, целувка по грешка и той вероятно мислеше, че целува Ейми, а аз и без друго не го харесвам, но въпреки всичко продължавам да мисля за нея.
Паркирала съм и седя в колата, ядосана на себе си, задето още я усещам на устните си, докато се убеждавам сама, че вината не е моя и си повтарям как всеки би се чувствал странно, след като е бил целунат от приятел, когато Роуз излиза от склада и сяда на пасажерското място.
― Избягваш ме ― отсича.
― Избягвам себе си ― обяснявам. ― Съжалявам. За преди.
― Аз също ― отвръща тя и поема дълбоко въздух. ― Обадих се на баба ти. Тя предложи да се прибегне до компромис.
― В превод: заявила ти е, че си инат и няма да е зле от време на време да се вслушваш в другите хора.
― Да, това доста се приближава до начина, по който протече разговорът. Готова съм на всичко за теб ― уверява ме. ― Дори да се обадя на майка си ― размърдва се, така че да застане с лице към мен. ― Искаш ли да чуеш хубавата новина?
― Наистина ще ми дойде добре.
― Мисля, че успях да ти намеря работа като чистачка в болницата.
― Ако това е хубавата новина, ситуацията наистина е много шибана.
― Не ругай. Баба ти ще реши, че си се научила от мен.
― Ще набедим Хенри. За човек с такъв богат речник доста често прибягва до думата „шибан“. Не мисли, че не оценявам работата на чистачка, но реших все пак да се пробвам в книжарницата.
― Ето затова нямам деца ― казва тя и излиза от колата. ― Да знаеш, че предложението за пътуването още е в сила.
Лежа в леглото и си мисля за тази вечер, за Хенри и целувката, което довежда до други нежелани мисли. За Джоъл, за последния човек, чиято целувка е означавала нещо.
Запознахме се в десети клас, срещнахме се на плажа над черните скали, където пясъкът е плосък и неподвижен. Той гледаше приливните басейни и Кал отиде да провери какво прави. Аз останах настрана и наблюдавах как Джоъл му сочи разни неща. Задържаха се приклекнали до басейните цяла вечност, докато Джоъл разчиташе миниатюрните подробности на плажа ― малки мидички, загнездили се в грубата текстура на скалите.
Познавах Джоъл от училище, така че в крайна сметка се присъединих към тях. Усещах погледа му с кожата си. Бях прекарала години около Хенри, който дори не забелязваше, че съм момиче, а сега бях видима за някого.
Целунахме се на един купон по-късно същата година. Джоъл се усмихна и аз веднага разбрах какво има предвид. Отидохме на едно тихо местенце близо до водата. Луната разпръскваше жълтеникава светлина. Съблякохме дрехите си и заплувахме.
― Можеш да се върнеш ― заяви ми вечерта, когато скъсахме, ― щом нещата се пооправят.
Отвърнах му да не ме чака.
Тази вечер затварям очи и сънувам Джоъл и пясък, облаци и неспиращ дъжд. И Хенри.
„Големите надежди“
от Чарлс Дикенс
Записано на заглавната страница: Скъпа София, за теб на първия ден от новия ни живот в книжарницата. Погледни на петстотин и осма страница, Майкъл
Отбелязано на 508-а страница
„Родена от мислите ми! Ти си част от съществуването
ми, от мен самия. Има те във всеки ред, който
прочетох, откакто за пръв път дойдох тук като
простодушно и невзрачно момче, чието бедно
сърце ти раняваше още тогава. Има те във всяка
гледка, която съм зървал оттогава ― на реката, на
корабите с опънати платна, на блатата, в облаците,
в светлината, в мрака, във вятъра, в гората, в морето,
по улиците.“
Писмо, оставено между 508-а и 509-а страница
12 януари, 2016 година
Майкъл,
Тъй като не отговаряш на обажданията
ми във връзка с продажбата на книжарницата
и тъй като изчезваш, когато намина, не
съществува друг начин да говоря с теб освен
с писмо. Надявам се чрез тази книга да имам
по-големи шансове да вляза във връзка с теб,
отколкото чрез обикновените пощенски услуги.
Избрах да използвам агенцията за недвижими
имоти „Бърнадин и Сондърс“. Наех апартамента
си чрез тях и съм доволна от услугите им.
Най-вероятните купувачи са предприемачи,
които искат сградата, но не и бизнеса. Не е ли