редно да започнем да разчистваме стоката?
Да продаваме на други книжарници, когато се
отдаде възможност?
София
качеството на целувката не беше обсъждано
Хенри
Будя се на литературното канапе с тежък махмурлук, цепи ме главата, а Рейчъл ми повтаря, че трябва да ставам. Държи клепачите ми отворени, както правеше, когато оставахме будни по цяла нощ в гимназията, за да бъбрим и после проспивах будилника.
― Ставай, Хенри.
― Колко е часът? ― питам и бутам ръцете ѝ.
― Единайсет. Книжарницата е отворена вече от час. Клиентите питат за книги, които не мога да намеря. Джордж крещи на момче на име Мартин Гамбъл, който е тук да ми помогне да създам база данни. Освен това Ейми чака в градината за четене.
― Ейми е тук? ― Надигам се и прекарвам ръка през косата си. ― Как изглеждам?
― Отказвам да отговоря на основание, че формално погледнато си мой шеф и не желая да започвам новата си работа, като те обидя.
― Благодаря ― промърморвам. ― Оценявам го.
Придърпвам одеялото плътно около раменете си и клиентът в отдел класика ми отправя съчувствен поглед. Отвръщам му със същото, защото въпреки любовта си към книгите знам, че ако се намираш в отдел класика в събота сутрин, значи има нещо напълно нередно в живота ти.
Докато вървя към Ейми, която изглежда фантастично в светлосинята си рокля, си мисля за странните ми сънища от предишната нощ. В първия Ейми беше невидима. Знаех, че е там, но колкото и да се взирах, не успявах да я видя. Във втория говорех с Рейчъл в дамската тоалетна, а в последния я целунах по устните. Сънуваната целувка беше много хубава, споменът за нея ― леко обезпокоителен. Боже, надявам се да не съм я целунал. Ами ако съм се опитал да я целуна? Колкото повече разсъждавам по въпроса, толкова повече си мисля, че наистина я целунах. Успявам да почувствам устните ѝ по начин, който определено не може да произлиза от сън.
Ейми докосва ръката ми, щом сядам до нея и се взираме един в друг за известно време.
― Миришеш на бира ― заговаря най-накрая, което е истина, но не звучи окуражаващо. Отмествам се леко и се опитвам да дишам в друга посока. ― Съжалявам за снощи ― казва най-накрая. ― Беше редно да ти кажа за Грег, но се случи така бързо. И ако трябва да съм честна, наистина честна, май винаги съм била малко влюбена в Грег Смит.
Би трябвало да съществува бутон за прекъсване на връзката, който да натиснеш, когато някой си тръгне: ти ми разказа играта; по тази причина вече не те обичам. Не настоявам бутонът да бъде прикрепен към ежекторна седалка, която да отстранява въпросния човек от вселената, но би било добре да го изхвърли поне от сърцето ти.
― Слушаш ли ме? ― пита Ейми.
― Случи се така бързо, но ако трябва да си честна, винаги си била малко влюбена в Грег Смит ― повтарям.
Би трябвало да ѝ кажа да си тръгне. Редно е да демонстрирам достойнство, колкото и малко да е то, предвид факта, че съм обгърнат от одеяло и миризмата от снощното пиянство. Но моето семейство е точно толкова калпаво в показването на достойнство колкото и в любовта, пращам достойнството на майната си. Достойнството не е заложено в гените ми.
― Виждаш ли, ето заради това съм объркан. Защото когато в книжарницата ми каза, че ме обичаш, не каза: „Обичам те, но ако трябва да съм откровена, също така мъничко съм влюбена и в онзи олигофрен Грег Смит“. Щях да запомня такова нещо. Каза само: „Обичам те, Хенри“. И като купувахме самолетните билети и аз изхарчих всичките си пари, не каза: „Имай предвид, че също така мъничко съм влюбена в Грег Смит“.
― Използва всичките си пари и част от моите ― натъртва, а на мен ми става ясно, че съм прав и тя избира Грег, защото съм разорен.
― Заради работата ми е, нали? Заради това колко печеля? ― или колко не печеля. ― Причината е, че живея със семейството си, така ли? И защото те закарах на бала с вана на книжарницата?
― Хенри ― въздъхва тя, все едно се държа нелепо.
Но аз я познавам. Познавам израженията ѝ. И това, което в момента е на лицето ѝ, не прави изключение: на съжаление е. Забелязвал съм го там, като гледа документални филми за бездомни животни, които никой не иска. Сто процента прав съм защо избира Грег Смит. По-богат е, по-подходящ е, ще учи в университет.
― Ти си чудесен приятел. Но вече не сме в гимназията.
― Значи съм прав.
― Не ― отрича и си проличава, че лъже. Клати глава в опит да намери подходящ отговор. ― Той е онзи, до когото виждам себе си. Нали разбираш, в университета. Да вършим разни неща.