― Къде е татко? ― пита Джордж, щом слиза долу.
― Не съм съвсем сигурен ― отговарям ѝ.
Задържа се до мен за известно време, като намества чашите за вино и чиниите и накрая промълвява:
― Имам нужда от съвета ти във връзка с нещо.
Джордж не ме моли за съвет за абсолютно нищо, дори за есетата си по английски.
― За Мартин е ― обяснява. ― И за момчето от „Гордост и предразсъдъци… и зомбита“.
Вълнуващо развитие. Джордж се колебае, което означава, че може да избере Мартин пред онзи от „Гордост и предразсъдъци… и зомбита“. Рейчъл се връща, след като е закарала Мартин до вкъщи. Моля я да поеме масата с виното и сирената, за да имам възможност да поприказвам с Джордж.
― Симпатична групичка са ― уведомявам я. ― Като пристигнат, дай им колкото искат вино и отстъпи назад. Джордж се кани да сподели с мен, че е влюбена в Мартин.
Следвам Джордж в градината за четене. Сядаме и преди да започна да я обсипвам със съвети, тя се хвърля директно на проблема.
― Наясно съм, че според теб трябва да изляза с Мартин ― казва ми. ― Знам, че го харесваш.
― Той харесва теб.
― Е, не съм сигурна за това ― отговаря. ― Разговаряме много. Снощи му бях на гости и се запознах с майките му, с малката му сестра и кучето Руфъс.
Описва ми неща, които са правили заедно, и се оказва, че аз не съм разбрал за нито едно от тях. Ходили са да гледат филм на Тарантино. Също така са били на прожекция на „Пришълците“ в старото кино на Меко Стрийт. Били са на гости в гаража на Лола, където тя им е изпълнила своя песен.
― Всичко това е чудесно ― заключвам. ― Направо отлично ― тъкмо се каня да заявя, че очевидно трябва да избере Мартин, но все не ми се отваря възможност.
― Проблемът е другото момче ― продължава Джордж. ― И знам как ще кажеш, че той не е тук и не е действителен, но аз знам кой е и го харесвам от много време ― успявам да видя, че се чуди дали да ми се довери, или не и накрая решава да го направи. ― Кал е.
― Кал? ― повтарям.
― Кал. Братът на Рейчъл.
Добавя частта за брата на Рейчъл, защото аз не казвам нищо и тя си мисли, че не съм събрал две и две. Включих в мига, щом произнесе името Кал; просто се опитвам да си спечеля малко време.
Джордж нарежда колко много харесва Кал, колко умен, чудат и сладък е, а аз през цялото време се мъча да възприема чутото.
― Не е в града от три години ― посочвам. ― Как би могъл да оставя писма в книгата ти?
― Тим Хупър ― обяснява тя. ― Тим донасяше неговите и отнасяше моите.
― И всъщност не е самият Тим Хупър? ― интересувам се.
― Тим се премести в друг щат. Оттогава писмата спряха да идват.
― Което не доказва, че не е бил Тим.
― Хенри, той е ― натъртва тя. ― Кал е.
― Но той вече не ти пише ― казвам, като внимавам да не издам нещо.
― Защото е във Франция при баща си и без Тим наоколо е прекалено трудно. Искам да помолиш Рейчъл за адреса му в чужбина. Трябва да му изпратя писмо ― показва ми запечатан плик. Ако по някаква причина няма желание да ми даде адреса, може да го изпрати сама.
Вземам запечатания плик и го прибирам в джоба си. Тънкият лист хартия натежава в ръката ми.
― Може ли да попитам какво пише вътре?
Тя отговаря без грам колебание.
― Пише, че го обичам.
О, по дяволите. Готов съм да заплача. Наистина мога да се разплача в същия този миг. Закъсняла е. Той никога няма да го прочете. Да напише подобно писмо е такова гигантско нещо за Джордж. Не изтърсва някоя шега как няма да излезе нищо, защото на всички е ясно, че нашето семейство не го бива в любовта. Поема първия истински риск в живота си, но наистина ужасното е, че Кал би бил идеален за нея. Може би дори по-идеален от Мартин.
Когато влизаме обратно вътре, съм направо разтърсен. Джордж е влюбена в мъртво момче и аз не мога да направя нищо по въпроса.
― Какво става? ― интересува се Рейчъл и ми се иска да ѝ кажа, защото Рейчъл винаги успява да оправи нещата. Дори да не може да стори нищо, тя прави всяка ситуация по-лека, като остава до мен и ме подкрепя. Но този път не съм в състояние да изрека думите. Твърде тъжни са. Брат ти е обичал момиче, което отвръща на чувствата му, но той е умрял, преди да успее да му го признае. Край на историята.
― Всичко е наред. Джордж се чувства леко объркана заради Мартин. Можеш ли да останеш за минута? Имам нужда от чист въздух.
Излизам пред книжарницата и мама ми звъни по телефона.
― Звучиш странно ― отбелязва. Не мога да ѝ кажа за Джордж, затова ѝ казвам за татко. Как имам усещането, че съм го смазал, като гласувах да продадем книжарницата. ― Отиде някъде и имам усещането, че аз го накарах да се махне.