Оглеждам плакатите на любимите групи на Лола ― „Уейфс“, „Уорпейнт“, Карън О, „Меджик Дърт“. Помня как с Хенри седяхме тук следобедите, излежавахме се на дивана и слушахме как Лола и Хироко изпълняват песните си за нас.
Лола ме докосва с пръстите на крака си, нежно напомняне, че е до мен. Разказвам ѝ за Кал. Още ме боли от думите, но малко по-малко, отколкото като ги изрекох пред Хенри и Фредерик, може би ще са дори по-малко болезнени, ако споделя с още някого.
― Мъчех се да си представя най-лошото възможно нещо ― отронва Лола. ― Какво е най-лошото, което може да ти се е случило? С Хироко седяхме и правехме предположения, та да мога да ти помогна. Това не ни хрумна ― заявява и приближава, за да ме обгърне с двете си ръце. Двете заспиваме така.
прекарай последната нощ на света с мен
Хенри
Не мога да заспя. Разказът на Борхес, Фредерик, Рейчъл, която лежи до мен и знае точно какво си мисля ― всичко това ме държи буден. Разхождам се наоколо за известно време и се мъча да чета. Когато най-накрая заспивам, сънувам книжарницата ― стелажите и литературното канапе, стълбите и покрива; върху всеки сантиметър от нея е прорасла дива градина. Стъблата на бръшляна са толкова дебели и жилави, че не успявам да ги изтръгна от стелажите. Враснали са се в дървото. Фредерик се залавя да ми помогне, прерязва и кърши, но ножицата му е толкова малка, че отнема цяла вечност.
Будя се с прозрението, че магазинът, за който говореше Фредерик снощи, онзи, който са притежавали с Елена, е бил същият. Той е бил собственикът на цветарницата, а тя се е помещавала тук преди книжарницата.
― Отказал се е от него заедно с книгата на Уолкът ― прошепвам, но Рейчъл я няма.
„Разбитият бряг“
от Питър Темпъл
Писма, оставени между 8-а и 9-а страница
14 февруари, 2016 година
Скъпа Джордж,
Днес говорих с Хенри и той ми каза, че било краят
на света. Ти знаеше ли го? Известно ми е колко
много обичаш Бредбъри и се чудех дали би
пожелала да прекараш последната нощ, с мен.
Можем да пренебрегнем факта, че е денят на
Свети Валентин. Ще подходим изключително и
само като приятели, които си правят компания
в очакване да настъпи краят. Какво мислиш?
Мартин
Скъпи Мартин,
Много би ми се харесало.
Джордж
денят заструява вътре — слънчева светлина и прах
Хенри
Последният ден на света е ярък и слънчев, но усещането от съня още не ме е напуснало. Задържа се и през целия вчерашен ден.
Вчера непрекъснато чаках Ейми да влезе в книжарницата и почувствах облекчение, когато около обед написа съобщение, че няма да се видим до деня на Свети Валентин, когато се надява да се срещнем в „Пералнята“. Всъщност, написах в отговор, обещах на Рейчъл реванш. Ще организираме нова последна нощ на света, така че с теб ще се видим на петнайсети.
Каза ли ù? написа ми Ейми.
За какво?
За нас!
Още не съм имал възможност, бяхме прекалено заети, но ще го направя.
Устремих поглед към Рейчъл, която работеше в Библиотеката за писма. Замислих се за съня, замислих се за Джордж и как Кал не беше получил своя шанс с нея, замислих се колко много иска Рейчъл да имаме последна нощ заедно и реших да ѝ кажа за Ейми, след като свърши светът.
С Фредерик изиграхме една игра на „Скрабъл“, за да убием малко време и аз му заявих, че няма да спра да издирвам екземпляра на Уолкът.
Дори когато това място принадлежи на друг, аз пак ще продължа да търся.
Фредерик е един от най-близките ми приятели. Без да вземаме предвид възрастта, той и Фрида са част от ежедневието ми и определено ще ми липсват, когато затворим.
― Това е бил твоят магазин ― отбелязах. ― Преди да стане наш.
― Така е ― потвърди той, изучавайки дъската.
― Значи аз ще идвам да посещавам следващия собственик по същия начин, както правиш ти.
Той изпълни своя ход и завърши играта. Не спечелих с резултата си от седемдесет думи.
― Хенри… ― започна той преди да си тръгне, но не довърши изречението си. Начинът, по който говореше, тонът му, отново ме върна в съня, в който заедно късахме листата.