идват, след като се премести, та за известно
време се чудех дали не е Тим. Не исках да е
Тим. Исках да си ти.
Помниш ли онзи ден в училище, когато седяхме
на слънце и гледахме как останалите спортуват?
Това беше първият ни и единствен разговор на
живо.
Плачех заради случилото се на един купон и
защото мама вече не живееше у дома.
Ти: Здравей.
Аз: Какво искаш?
Ти: Да те накарам да се чувстваш по-добре.
Аз: Невъзможно.
Ти ми даде „Морски маймунки“.
Ти: Бързо растящи морски създания са. Слагаш
ги във вода и порастват наистина бързо. Превръщат
се във възрастни за около седмица. Всъщност не
са маймунки. Някакъв вид скариди са. Започват
съществуването си като мехури. Ако условията
в езерото не са добри, женската изпуска спящи
мехури; ембрионите изчакват, колкото е нужно,
за благоприятна среда. Когато всичко е наред,
жизненият цикъл продължава. Като пътешественици
във времето са, бавят се, докато нещата не се
подобрят.
Аз: Толкова си странен
Ти: Знам
Наистина харесах тези „Морски маймунки“, но
тогава не ти го казах.
С обич: Джордж
„Големите надежди“
от Чарлс Дикенс
Писмо, оставено между 78-а и 79-а страница
Без дата
Скъпи непознати човече,
Ако си открил писмото, значи си попаднал на
тази книга. Изключително важна книга е ―
всички книги са изключително важни, ― но
тази книга, този конкретен екземпляр, положи
началото на „Зовящи книги“. Не си прави труда
да я издирваш. Когато четеш това писмо, тя
вече няма да съществува.
Тази книга беше първата на рафта, първата,
която дадох на жена си, и макар вече да не
сме заедно, тя е доказателство колко много
се обичахме някога. Доказателство, че един
ден влязохме в цветарница и ѝ вдъхнахме нов
различен живот.
Защо не я запазих ли? Момиче на име Рейчъл
ме убеди, че не бива. Една сутрин ме завари
да плача в градината за четене. Да ридая при
мисълта, че книжарницата ми, моят живот, ще
бъде изравнена със земята. Принадлежеше на
семейството ни над двайсет години.
Книжарницата е сградата, но и не само сградата,
изтъкна тя пред мен. Хората не са само телата си.
И ако не съществува надежда да спасим нещата,
които обичаме, в тяхната оригинална форма,
задължително е да ги спасим както можем.
Всяка отделна книга от нашата Библиотека за
писма, всички до една, са маркирани от нечий
живот и се превъплътиха в други книжарници.
Една по една ги вмъкнахме в тях и ги настанихме
по рафтовете. Понякога краят е само ново начало.
Майкъл
прашинки от него пътуват
Рейчъл
Посвещаваме целия февруари на превъплъщаването.
Местим книги, за да съхраним спомените в тях, мислите по страниците им. Тихомълком внасяме книгите в други книжарници из града.
Нощем, като не мога да заспя, мисля за тези книги и се радвам, че екземплярът на Майкъл от „Големите надежди“ сега принадлежи на друг. Четат разсъжденията му, запознават се със страстта му към София, вплетена в страстта, която таи Пип към Естела. Тя е там в подчертаното от него, в бележките му, в посвещението на заглавната страница.