Двамата с мама са купили имота преди двайсет години, когато е бил цветарски магазин. Цената била ниска, защото собственикът го бил изоставил по някаква причина и мястото трябвало да се продаде бързо. Когато мама и татко дошли да го огледат, на пода още имало кофи, а вътре миришело на увехнали цветя и застояла вода. Банкнотите от касата ги нямало, но в чекмедженцата още се въргаляли монети.
Мама и татко решили да задържат дървения плот вдясно от входа, стария зелен касов апарат и червената лампа, останали от цветаря, но променили всичко останало в дългото тясно пространство. Монтирали витрини на предната фасада и баща ми и брат му Джим изциклили дървения под. Вградили стелажи от пода до тавана и поставили огромни дървени стълби, които се опират на стелажите, та хората да могат да достигат книгите на най-високите рафтове. Конструирали витрини, където държим първите издания, а в центъра на задната част поставили високи до кръста полици. Сглобили и рафтовете, където се помещава Библиотеката за писма.
В центъра на магазина, точно пред щанда, има специална маса, а до нея е литературното канапе. В дъното вляво са стълбите към нашия апартамент, вдясно е отделът с приложна психология, а през остъклените врати отзад се излиза в градината за четене. Джим я покри, та хората да могат да сядат отвън, без значение какво е времето, и пусна по стените от груби сиви камъни да растат бръшлян и жасмин. В градината си имаме и специални канапета и столове с дъски за игра на „Скрабъл“.
Вдясно е каменната стена с врата, водеща до пекарната на Франк. Дори предложихме на Франк да я отвори, та хората да могат да си купуват кафе от него и да го пият в градината, но той не прояви интерес. Откакто го познавам, тоест от раждането ми, той не е променил нищо в пекарната си. Там са си черно-белите плочки и все същият ретро барплот с черни кожени бар-столове пред него. Пече все същите тестени закуски, за нищо на света не би приготвил соево лате и в отворената пекарна винаги звучи Франк Синатра.
Тази сутрин ми подава кафето ми и заявява, че изглеждам ужасно.
― И аз така чух ― отвръщам, слагам си захар и го разбърквам. ― Ейми ме заряза. Сърцето ми е разбито.
― Ти не знаеш какво е разбито сърце ― отсича Франк и ми подава датска кифличка с боровинки, леко прегоряла отдолу, точно както я обичам.
Отнасям кафето и кифличката си в книжарницата и започвам да прехвърлям книгите, които чакат да им се сложи цена.
Внимателно преглеждам всичките. Това, което харесвам на книгите втора ръка, са следите, оставени вътре ― кръгчета от кафе, оградени думи, бележки в полетата. С Джордж сме попадали на какво ли не през годините ― писма, списъци с покупки, билети за автобус, мечти. В гънките съм намирал миниатюрни паячета, сплескани цигари и стар тютюн. Веднъж намерих презерватив (опакован и неизползван, но с годност, отминала десет години по-рано ― история сам по себе си). Друг път се натъкнах на екземпляр от „Енциклопедия на световната флора, 1958 г.“ с листенца, маркиращи страниците с нечии любими растения. По времето, когато отворих книгата, листата бяха напълно изсъхнали и от тях бяха останали единствено скелети.
Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.
Докато разсъждавам над това, влиза Фредерик. Той самият си пада малко загадка. Редовен посетител е от деня на отварянето ни. Според мама и татко Фредерик бил първият ни официален клиент. Тогава е бил на петдесет, но сега вече е на около седемдесет. Елегантен мъж е, има слабост към сивите костюми, тъмносините вратовръзки и поета Дерек Уолкът[6].
Откакто аз ходя на лов за книги или по-точно откакто книжарницата ни е отворила врати, Фредерик издирва конкретно издание с поеми на Уолкът. Разбира се, би могъл да се сдобие с ново издание, но той я търси втора ръка. Целта му не е първото издание, а конкретен екземпляр, която е притежавал някога. И е твърде вероятно никога да не го намери.
Не мисля обаче, че трябва да се отказва да търси. Кой съм аз да определям дали ще открие книгата или не? Шансовете не са на негова страна, но са се случвали и по-странни неща. Възможно е аз самият да я открия. Може да не е прекалено далече от дома. Безспорно книгите втора ръка си имат свой път. Но каквото се движи напред, може да се върне и назад.
Фредерик не споделя с мен какво точно отличава тази книга на Уолкът. Сдържан и вежлив човек е, с неизменно свежо цвете в бутониерата и най-тъжните очи, които изобщо някога съм виждал.
Подавам му трите копия, на които попаднах през последния месец. Първите две отхвърля, но се колебае над третото. Начинът, по който го държи, ме кара да се чудя дали пък случайно не съм нацелил вярното. Отваря го, прехвърля няколко страници и полага усилия да не изглежда разочарован.