Само така ти, драгоценни мой, ще ме намериш в самия себе си като Светлина, за да светиш вечно в лъчите на тази Светлина! —
Така преобразен в радост, самият ти ще се превърнеш в мен в чиста Светлина!
УПОВАНИЕ
Ти ще постигнеш всичко, което искаш да постигнеш, стига да имаш упование в моето слово!
Много неща си искал вече да постигнеш, но усилията ти са оставали безуспешни, защото упованието ти е било твърде повърхностно. —
Твоето упование трябва да пусне корен в най-дълбоките недра на съзнанието ти, така че никакво изпитание да не може да го изтръгне оттам! —
Трябва да го оградиш със защитен плет като дърво, което очакваш да ти роди скъпоценен плод, за да не могат дивите животни да изгризат младото стъбло и така да спрат растежа му!
Трябва своевременно да окастриш всички прекомерно избуяли филизи, за да може стъблото да се подхрани с -цялата сила на почвата и да не бъде лишено от нищо, което му е нужно, за да укрепне. —
Но и след като дървото на твоето упование извиси могъщо разклонения си ствол, —
след като короната му се е вече пищно разлистила, — ти трябва като добър градинар винаги да внимаваш всички излишни клонки да бъдат изрязвани навреме, за да не бъдат силите на дървото отклонявани от неговите хранителни плодове и то да може скоро да те зарадва с обилна реколта.--
Ако често пъти досега си смятал, че упо-ванието ти е отивало напусто, нека ти кажа, че ти явно не си полагал достатъчно грижи първо да го укрепиш и развиеш, преди да очакваш от него плодове! —
Ако си честен пред самия себе си, ще трябва да си признаеш, че си се уповавал, така да се каже, „само за опит“, и че си взел преднамереното, изкуствено подклаждано чувство на една едва ли не вироглава сигурност за онова безгранично упование, за което си чувал, че можело да те дари с магическа сила...
Този вид „упование“ обаче е самонадея-но дързост, която не може да ти донесе нищо добро! —
Искаш ли великото упование, за което говоря тук, да пусне наистина корени в теб, да се развие и укрепне, ще трябва да се пазиш от всякакви глупави илюзии и желания, защото тук трябва да прояви своето действие нещо действително, а това не би могло да стане, докато химеричните построения на твоето въображение стесняват пространството му в теб! —
Знай, че упованието, което искам да видя в теб, следва непоколебим закон и никакъв произвол не е в състояние да го накара да прояви действието си, докато не зачиташ неотменно присъщата му закономерност — все едно дали съзнаваш постъпките си, или не! —
А и не бива да очакваш това велико упование изведнъж да пусне здрави корени и да достигне пълна зрелост в теб!
Подобно на всичко останало, което искаш да извикаш на живот в обвързаното си с времето съществувание, то също има нужда от време за своето развитие и ти ще трябва да усмириш всички прибързани желания, които само биха му попречили!--
Като начало пробуди в себе си всички сили на чувствителността си, за да предусетиш по този начин онова, което трябва да се роди в теб!
Появи ли се у теб макар и само предчувствие за него, задръж здраво така постигнатото и постави всичките си мисли в служба на възвишения си стремеж да предпазиш от увреждане така предусетения зародиш!
Не оставяй да мине нито ден, без да приобщаваш все отново и отново към съзнанието си онова, което ти се е удало вече да предусетиш, и се пази от всяка помисъл на усъмняване, защото тя ще се опита като пърхаща птица да унищожи крехкия зародиш преди още той да е пуснал корени в най-сък-ровените ти недра!
Не оказвай съпротива на това негово вко-реняване, а разкопавай сам духовната почва в себе си, предоставяйки на росата на Милостта грижата в нея да проникнат коренчетата, които трябва да подхранват твоето упо-вание!--
Тогава ще видиш как то бавно ще израства все по-силно и по-крепко, но ще трябва, както вече ти казах, да внимаваш да не му напакостят дивите животни и да не изсмучат силите му избуялите филизи. . .
Едва след като твоето упование се развие и укрепне, тогава чак ще трябва да провериш дали наистина си отгледал онова благородно растение, за чиито плодове жадуваш. —
Сигурен отговор на този въпрос ще получиш само ако го отправиш към собствените си най-съкровени дълбини, — оттам ще придобиеш увереността, че наистина имаш правото да очакваш благородни плодове, освен ако още в самото начало не си посадил във вътрешната си почва само кълна на своите необуздани щения.---
Докато не получиш потвърждение от най-дълбоките си недра, че упованието ти обещава благородни плодове, откажи се, воден от мъдра скромност, да очакваш плодове! —
Досега си служих все с образи, но и без образи и символи трябва да можеш да раз-