Наистина, любителят на риболова и шефът на Дунавската полиция бяха едно и също лице. Решен да се вмъкне на всяка цена в лодката на Илия Бруш, Карл Драгош, предвиждайки упорита съпротива от негова страна, нареди от по-рано намесата на стражаря.
Събитията показаха, че Карл Драгош добре беше предвидил своя ход, защото Илия Бруш се смяташе за щастлив, че е могъл да си намери такъв мощен покровител. Решението на Карл Драгош да пътува заедно с Илия Бруш, като негов пътник, не се роди изведнъж в главата му. Истинският виновник за това беше Михаил Михайлович, който всъщност нищо не подозираше. Когато шеговитият сърбин каза на смях в „Рибарска среща“, че премираният от „Дунавска лига“ може да бъде или преследваният разбойник или преследващият го полицай, Карл Драгош обърна сериозно внимание на тези думи. Разбира се, той не ги взе в буквалния им смисъл, защото знаеше добре, че рибарят Бруш нямаше нищо общо с полицая, обаче по аналогия, търсеният разбойник можеше да има някаква връзка с рибаря. Той още не беше открил никакво сходство между тях, но от това не следваше, че трябва да отхвърли съмненията си. Карл Драгош мислеше, че шеговитият сърбин има право. Един детектив, който трябваше да надзирава Дунава, би проявил голяма ловкост, ако съумееше да се прикрие зад името на толкова прославения рибар. Във всеки случай, ако трябваше да се откаже от надеждата, че Илия Бруш ще се съгласи друг да пътува вместо него, съществуваше може би друг начин, за да постигне своята цел. Ако Драгош не можеше да стане Бруш, не би ли могъл да влезе като пътник в неговата лодка? Кой би му обърнал внимание като спътник на един човек, станал почти знаменитост и привличащ общия интерес върху себе си?