Илия Бруш не обръщаше никакво внимание на бреговете и на населените места, които следваха едно след друго, а гледаше с всички сили да ускори хода на лодката. По пътя се срещаха трудности, но той ги заобикаляше с голямо умение и ловкост. Следваше теченията, избягваше подводните скали, справяше се с водовъртежите и бързеите. Карл Драгош се възхищаваше от неговата ловкост, но това не му пречеше да се учудва на това, че един прост рибар може толкова добре да познава Дунава. Но и Бруш имаше за какво да се учудва на Драгош. Рибарят се възхищаваше от обширните му връзки с хората на брега, без да разбира нищо от това. Колкото и малко да беше населеното място, в което спираха да нощуват, рядко се случваше г-н Йегер да не намери някой познат. Щом лодката се спираше на пристанището, той скачаше на брега и веднага насреща му излизаха едно или две лица. Но той никога не се впускаше в дълги разговори. След като разменяха няколко думи, събеседниците се разделяха — г-н Йегер се връщаше в лодката, а непознатите се отдалечаваха. Накрая, Илия Бруш не можа да се въздържи и го попита:
— Изглежда, че вие почти навсякъде имате приятели, г-н Йегер?
— Да, г-н Бруш — отговори Карл Драгош. — Това се дължи на факта, че аз често съм минавал по тия места.
— Като турист ли, г-н Йегер?
— Не, г-н Бруш, не като турист. Аз пътувах като представител на една търговска къща в Будапеща, а както знаете, с този занаят човек не само вижда много места, но си създава и много връзки.
Така изтече времето от 18 до 24 август. На 23 август, след като нощуваха край брега под малкото селце Тюлин, Илия Бруш както винаги тръгна преди изгрев-слънце. Съдено беше този ден да не прилича на другите. Наистина, вечерта те трябваше да бъдат във Виена и за пръв път от толкова време Бруш щеше да лови риба, за да не разочарова почитателите си, които се готвеха да го посрещнат в столицата, където пристигането вече беше оповестено от вестниците. В момента, когато полицаят излезе от кабината, уловът беше вече твърде богат, но рибарят продължаваше. Към 11 часа на въдицата му се хвана една щука от около 20 фунта. Това беше рядък екземпляр, който сигурно щеше да се продаде на висока цена във Виена. Окуражен от успеха, Илия Бруш реши да опита още веднъж щастието си. Било вследствие на преумора или на момент на разсеяност, той не метна добре въдицата, а след това тъй силно я дръпна, че тя го удари по лицето, като остави по бузата му кървава следа. Въдицата засегна големите му черни очила, които отхвръкнаха над водата. Той извика от болка, но мигновено успя да ги улови и намести отново на очите си. Едва тогава той въздъхна облекчено. Този инцидент трая само няколко мига, но те бяха достатъчни за Карл Драгош, за да забележи, че рибарят имаше великолепни сини очи, погледът на които не говореше за слабо зрение.
Тази малка особеност накара полицая да се замисли. Сините очи отново се бяха скрили зад черното стъкло, което ги прикриваше досега, но той продължаваше да мисли за тях.
След тази случка Илия Бруш не улови повече риба. Като превърза раната на лицето си, той прибра грижливо рибарските принадлежности и остави лодката да плува по течението. Малко преди това те бяха минали покрай Калемберг, невисока планина, чийто връх се издигаше над Виена. Растящото оживление по брега показваше, че наближава големият град.
Към два часа следобед те минаха покрай Нюсдорф, пристанището, където спират параходите и към четири часа лодкарят завърза лодката за едно от дърветата на прочутия виенски Пратер. Каквото е Булонският лес за парижани, такъв е Пратерът за виенчани. Това е един разкошен парк на брега на Дунава, където жителите на Виена се разхождат, веселят и любуват на великолепните гледки, които реката им създава.
— Какво Ви е на очите, господин Бруш? — попита Карл Драгош, който от инцидента с очилата беше произнесъл само няколко думи.
— На очите? — повтори рибарят.
— Да, на очите — каза господин Йегер. — Нима за удоволствие носите тези черни очила?
— А, за очилата ли?… — промълви Бруш. — Късоглед съм и очите ми се изморяват от светлината — това е причината.
„Късоглед ли?… С такива очи…“ — помисли си полицаят.
След като даде това обяснение, Бруш привърши връзването на лодката и докато правеше това, неговият пътник го наблюдаваше със замислен поглед.
Глава седма
Хора от кол и въже
Няколко души се разхождаха в Пратера и те единствено оживяваха в този летен следобед брега на реката. Дали не чакаха Илия Бруш? Но как любопитните, пръснати на едно толкова обширно пространство, биха открили лодката, която с нищо не се отличаваше от другите.
Илия Бруш беше предвидил това затруднение. Щом привърза лодката, той издигна на мачтата знаме със следния надпис: „Илия Бруш, победител от последните състезания в Зигмаринген“; после изложи върху покрива на кабината уловените сутринта риби, между които голямата щука зае най-видно място.