Тази американска реклама даде веднага резултат. Няколко зяпачи се спряха пред лодката и я загледаха с любопитство. Те привлякоха и други, и събраната по този начин тълпа не можеше да не бъде забелязана от тези, които действително се интересуваха. Само за четвърт час около петстотин души се събраха около лодката. Илия Бруш дори не беше мечтал за подобен успех.
Скоро между публиката и рибаря се завърза разговор.
— Г-н Бруш ли? — попита един от присъстващите.
— Той самият — отговори рибарят.
— Позволете ми да ви се представя. Господин Клаус Рот, ваш колега от „Дунавската лига“.
— Приятно ми е, г-н Рот.
— Впрочем, много от нашите колеги са тук — ето господин Ханиш, господин Тиц, господин Хуго Цвиденек, без да се смятат тия, които не познавам.
— Аз, например, Матиас Каселик, от Будапеща — каза един от присъстващите.
— И аз — добави друг, — Вилхелм Викел от Виена.
— Драго ми е, господа, че се намирам сред добри познати — извика Илия Бруш.
Въпроси и отговори се кръстосваха. Разговорът стана общ.
— Добре ли пътувахте, господин Бруш?
— Отлично, господа.
— Във всеки случай, много бързо пристигнахте. Не ви очаквахме толкова скоро.
— Все пак вече има петнадесет дни откакто съм тръгнал.
— Да, но разстоянието от Донаушинген до Виена е около 900 километра, което значи, че Вие изминавате средно по шестдесет километра на ден.
След като се осведомиха подробно за досегашното му пътуване, посрещачите поискаха да узнаят бъдещите му планове. Все така любезен, Илия Бруш отговори, че след като престои един ден във Виена, на следващия ден вечерта той възнамерява да нощува в Пресбург.
Малко по малко любопитните се пръснаха, защото всеки бързаше да се прибере за вечеря. Илия Бруш се прибра в каютата, като остави своя пътник сам пред останалите любопитни. В този момент двама мъже се вмъкнаха в тълпата и започнаха да наблюдават детектива.
Единият от тях беше широкоплещест здравеняк на около тридесет години, с руса коса и брада, каквато имат славяните; другият, който имаше същия вид, беше по-възрастен, само посивелите му коси показваха, че беше надхвърлил четиридесетте.
По-младият трепна при първия поглед, който Драгош случайно отправи към тях, и с бързо движение дръпна своя другар назад.
— Това е Драгош — каза той шепнешком, щом се измъкнаха от тълпата.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм! Нима ти не го позна?
— Как бих могъл да го позная, когато никога не съм го виждал?
Последва кратко мълчание. Двамата събеседници размишляваха.
— Дали е сам в лодката? — попита по-възрастният.
— Съвсем сам.
— И това е лодката на Илия Бруш?
— Не може да има никакво съмнение. Името е написано върху знамето.
— Нищо не мога да разбера!
След кратко мълчание по-младият подзе:
— Много е ясно! — прикрит под чуждо име, той лесно ще наблюдава движението на всички плавателни съдове по реката.
— Дявол да го вземе!
— Това ме учудва — отговори другият. — Драгош е много хитър и неговият план сигурно би успял, ако не бяхме го видели случайно тук.
По-възрастният от двамата събеседници все още не искаше да повярва.
— Това е като в роман — процеди той през зъби.
— Не забравяй, Пенко — каза по-младият, — че Драгош си служи с всякакви средства само да се добере до истината. Във всеки случай ние ще разберем това. Чух да казват около нас, че лодката ще остане утре целия ден във Виена. Ние ще дойдем пак и ако намерим отново в лодката Драгош, значи той е влязъл в кожата на Илия Бруш.
— Какво ще правим в такъв случай?
— Ще видим.
Те се отдалечиха към града, като оставиха лодката заобиколена от вече оредяващата публика.
Нощта мина спокойно за Илия Бруш и за неговия пътник. На другата сутрин, когато Драгош излезе от кабината, той намери Бруш да подрежда рибарските си принадлежности.
— Добро утро, господин Бруш — поздрави Карл Драгош.
— Добро утро, господин Йегер — отговори Илия Бруш.
— Няма ли да излезете в града, господин Бруш?
— Не, господин Йегер. По природа не съм любопитен, а пък имам и доста работа тук. След две седмици пътуване не е зле да подредя малко лодката.
— Както искате, господин Бруш. Аз възнамерявам да остана в града до довечера.
— И добре ще направите, господин Йегер — отговори Бруш, — защото живеете във Виена. Може би имате семейство, което ще се радва да Ви види.