— Не, господин Бруш, аз не съм женен.
— Лошо, господин Йегер, лошо. Човек сам носи по-тежко товара на живота.
Карл Драгош се засмя и подхвърли:
— Не сте много весел тази сутрин, господин Бруш?
— Човек не всякога има настроение, господин Йегер. Пожелавам Ви добре да се повеселите.
— Ще се постарая, господин Бруш — отговори Драгош и се отдалечи.
През Пратера той се запъти към централната алея, мястото, където се събираше през сезона елегантният свят. По това време там бе пусто и той можеше да върви бързо, без да бъде спиран от тълпата.
Все пак имаше достатъчно хора, за да не обърне внимание на двама души, които минаха край него, когато се изкачваше на „Константин Хюгел“ — изкуствен хълм, създаден, за да разнообрази гледката на Пратера. Карл Драгош продължи спокойно пътя си и след десетина минути влезе в малкото кафене на площада при Виенското колело. Там някой го чакаше. Когато го забеляза, той стана от масата и отиде да го посрещне.
— Добро утро, Улман — каза Драгош.
— Добър ден, господине — отговори Фридрих Улман.
— Нещо ново?
— Нищо ново, господине.
— Добре. Днес разполагаме с цял ден и ще трябва да обсъдим какво да правим.
Ако Драгош не забеляза двамата минувачи, които срещна на Централната алея — същите лица, които случаят беше довел предния ден пред лодката на Илия Бруш, последните, напротив, много добре го бяха забелязали. Те тръгнаха веднага след шефа на дунавската полиция, като вървяха след него на такова разстояние, че да избегнат всякаква изненада. Когато Драгош изчезна в кафенето, те влязоха в насрещния вход, откъдето го дебнеха.
След като разговаряха дълго време какво трябва да правят, Драгош и Улман обядваха заедно, без да бързат. След като обядваха, за да избегнат задушната атмосфера в залата, те пожелаха да им сервират кафето отвън на терасата. В момента, когато го пиеха, Драгош внезапно направи жест на учудване и сякаш, за да не бъде забелязан от някого, влезе бързо в кафенето, откъдето зад завесата на прозореца проследи с поглед един човек, който в този момент пресичаше площада.
— Да пукна, ако се лъжа! Това е той — прошепна Драгош, наблюдавайки Бруш.
Действително, това беше Илия Бруш, който с избръснатото си лице, с тъмните си очила и черната коса не можеше да заблуди и най-невнимателния наблюдател. Когато той пресече площада и тръгна по улица „Кайзер Йосиф“, Драгош се върна при Улман, заповяда му да го чака колкото бе необходимо и тръгна след рибаря.
Илия Бруш си вървеше спокойно, без да се обръща. Когато стигна до края на „Кайзер Йосиф“, той пресече парка „Аугартен“ и пристигна на Бригитеннау. Тук сякаш се поколеба, обърна се и бързо се шмугна във входа на едно мизерно магазинче, чиито прозорци гледаха към една от най-бедните улици на този работнически квартал.
Половин час по-късно той излезе оттам, без да подозира, че е следен от Драгош, който не пропусна да прочете надписа на дюкянчето. Бруш пое по улица „Рембранд“, после, следвайки левия бряг на канала, достигна Пратерщрасе — улицата на въртележките. Тук той зави решително надясно и изчезна под дърветата на Пратера. Явно беше, че се връща в лодката и Карл Драгош счете за безполезно да го следи по-нататък.
Той се върна в малкото кафене, където Улман продължаваше да го чака.
— Познаваш ли някой евреин на име Симон Клайн? — попита го той, когато пристигна.
— Разбира се — отговори Улман.
— Що за птица е този евреин?
— Не е стока. Антиквар, лихвар, а понякога и укривател. Струва ми се, че тия думи достатъчно добре го обрисуват.
— Точно това мислех и аз — прошепна Драгош, който изглеждаше потънал в дълбок размисъл. След минута той подзе:
— Колко хора имаме тук?
— Четиридесет човека — отговори Улман.
— Това е достатъчно. Слушай ме внимателно. Ще трябва да изоставим всичко, което решихме тази сутрин. Променям плана си, защото предчувствам, че разкритията ще започнат от мястото, където аз ще бъда.
— Къде ще бъдете?
— Не е нужно всичко да разбереш сега! Внимавай какво ще ти кажа: разположи твоите хора по двойки на левия бряг на Дунава, на всеки пет километра, като първия пост ще поставиш на двадесет километра от Пресбург. Тяхната единствена задача ще бъде да не ме изпускат от очи. Веднага щом последните двама ме забележат, да отидат на пет километра пред първите двама и т.н. Ясно ли е? Да си отварят очите и да внимават да не ме изгубят!
— А аз? — попита Улман.
— Ти също ще гледаш да не ме изпускаш от очи. Тъй като аз ще бъда сред реката, това няма да бъде много трудно. Колкото до твоите хора, те ще трябва да си отварят широко очите, да слухтят и да съобщават навреме за всичко, което забележат.