Тук речта бе съпроводена с буря от одобрителни викове. По всичко личеше, че председателят изразяваше чувствата на „Дунавската лига“. След като пое дъх, изпразвайки отново халбата с пенестата бира, той продължи:
— Не ни остава нищо друго, освен да се поздравим с растящите успехи на нашето сдружение, което се попълва с нови членове и чиято слава се носи в цяла Централна Европа. За нашите успехи аз няма да говоря, защото всички ги познават. Ще кажа само, че е голяма чест да бъдеш член на сдружението и да участваш в неговите състезания. Аз предлагам да вдигнем наздравица за журналистите от Германия, Австро-Унгария, Чехия и Румъния, които са винаги щедри на скъпите и тъй заслужени похвали за международната кауза на „Дунавската лига“!
Председателят вдигна високо чашата с шампанско.
— Да пием за нашата славна „Дунавска лига“! — каза г-н Миклеско и изпразни чашата си.
Всички, станали прави, последваха примера му.
— Да пием за здравето на различните народности, които влизат в нея: баварци, австрийци, унгарци, сърби, румънци, българи, молдовци и бесарабци!
И всички бесарабци, молдовци, българи, румънци, сърби, унгарци, австрийци и баварци отговориха като един човек, изпразвайки до дъно съдържанието на чашите.
Така завърши вторият номер от програмата на състезанието. Предстоеше третият — обявяване на наградите.
Всички го очакваха с нетърпение и изключителен интерес, защото, както беше казано, тайната на журито оставаше запазена. Най-после председателят Миклеско започна да чете официалната листа на наградите в двете категории. Съгласно правилника на сдружението, най-напред се обявяваха второстепенните награди, за да се повиши интересът към първите. Премираните се явяваха пред естрадата, където, след като им се връчваше диплом и съответната парична награда, председателят сърдечно ги поздравяваше. Втората премия, за седемдесет и седем уловени риби, беше дадена на германеца Вебер, чийто успех публиката посрещна с горещи ръкопляскания. Вебер беше добре познат между своите колеги. Той беше печелил много пъти първи награди и сега всички очакваха да се повтори същото.
Но само седемдесет и седем риби имаше уловени в коша на Вебер, докато от мрежата на друг негов съперник, може би и не по-сръчен, но по-късметлия, бяха извадени цели деветдесет и девет парчета. Този майстор рибар беше унгарецът Илия Бруш. Изненаданата публика не започна да ръкопляска, когато чу името на този непознат унгарец, който бе влязъл наскоро в „Дунавската лига“.
Понеже награденият не намери за нужно да се представи, за да получи наградата от сто флорина, председателят Миклеско мина веднага към листата на печелившите по теглото на уловената риба. След като бяха наградени няколко души, оставаше да се даде и първата награда от тази категория. Всички очакваха с трепет и вълнение името на победителя. Колко голямо бе учудването и дори изумлението на всички, когато председателят Миклеско произнесе с едва сдържан от вълнение глас следните думи:
— Пръв по тегло, с една щука от седемнадесет фунта, унгарецът Илия Бруш.
Сред присъстващите настъпи дълбоко мълчание. Готовите да ръкопляскат ръце останаха неподвижни, устата, зяпнали да акламират победителя, мълчаха. Живо чувство на любопитство сковаваше всички. Дали щеше да се появи най-после този Илия Бруш? Щеше ли да вземе от ръцете на председателя дипломите и двестате флорина? Внезапно шепот раздвижи събранието. Един от присъстващите, който дотогава стоеше настрана от всички, се отправи към естрадата. Това беше унгарецът Илия Бруш. Ако се съдеше по грижливо избръснатото му лице, увенчано с гъста и черна като мастило коса, Илия Бруш нямаше повече от трийсет години. Широкоплещест, висок и строен, той навярно притежаваше изключителна сила. Беше за учудване как този жизнерадостен младеж можеше да се увлече до такава степен в тихото удоволствие на риболова, че да постигне съвършенство в това трудно изкуство, за което резултатът от състезанието даваше неоспорими доказателства. Имаше и друга странна особеност у Илия Бруш. Той вероятно беше с повредено зрение и затова носеше големи черни очила, които не позволяваха да се види цветът на очите му. А знае се какви очи трябва да има този, който стои надвесен над водата и дебне хилядите хитрости на рибата. Но учудени или не, всички трябваше да приемат свършения факт. За безпристрастността на журито не можеше да има никакво съмнение — Илия Бруш беше победител в състезанието и чупеше всички постигнати дотогава рекорди. Множеството се оживи отново и удостои с гръмки ръкопляскания наградения, когато той пое дипломите и наградите от ръцете на председателя Миклеско. Но вместо да слезе след това от естрадата, Илия Бруш каза нещо на председателя, след това се обърна към заинтригуваното събрание и ги помоли за тишина.