Детективът изпълни молбата му и откара лодката на пристана. Там той я завърза и след като се преоблече като полицай, скочи на брега. Но не направил още двадесетина крачки, той се сблъска с Улман.
Между двамата полицаи се завърза кратък разговор.
— Всичко ли е наред?
— Всичко.
— Трябва да се затегне още повече обръча. Хората ти трябва да бъдат разпределени по двама, на километър един от друг.
— Разбрано! Друго нещо?
— Гледайте утре да не ме изпускате от очи. Смело и бързо да се действа!
— Разбрано.
— И никой да не заспива!
— Разчитайте на мене.
След това двамата събеседници се разделиха и Карл Драгош се върна в лодката. През нощта се появи буря, придружена със силен дъжд. Но това не уплаши рибаря. Той изкара веднага лодката от пристана и се впусна на път.
Бурята се усилваше. Лодката се движеше с мъка срещу вятъра и след четири часа усилия тя едва успя да достигне на десетина километра от Гран. Положението ставаше опасно. Въпреки че Дунава не може да се сравнява с море, той все пак е достатъчно широк, за да се образуват по него истински вълни. Плаването ставаше опасно. Илия Бруш се насочи с мъка към левия бряг на реката.
Той не можа да го достигне, защото се появи силна вихрушка, която все повече го отклоняваше от посоката, която беше избрал.
Той се опита да промени посоката на движението, като с енергично движение на веслото бързо насочи лодката към десния бряг.
Едва избягнал опасността от потъване, той попадна на друга. Право срещу лодката се появи едно изкоренено дърво, чиито клони стърчаха застрашително във въздуха. Ако лодката се блъснеше в него, тя сигурно щеше да се преобърне. Пред тази неочаквана пречка Илия Бруш извика от уплаха.
И Карл Драгош беше видял опасността и разбра какво ги очакваше, ако лодката се заплетеше в корените на това дърво. Без да се колебае, той се спусна в предния край на лодката, улови корените и успя да отклони дървото встрани.
Но тъкмо когато лодката щеше да се размине с дървото, един от последните му клони удари Драгош в гърдите. Загубил равновесие, той падна в реката и изчезна под водата.
Като видя това, Илия Бруш се хвърли веднага да му помогне. Но това не беше лесно, защото нищо не можеше да се види в размътените от стихията води. Той съвсем се беше отчаял, когато най-после успя да улови давещия се, изплувал в безсъзнание между две вълни.
С големи усилия рибарят успя да издигне господин Йегер над водата и се насочи към лодката, която се беше отдалечила от тях на тридесетина крачки. След няколко минути той я достигна и с големи усилия успя да прехвърли Йегер в нея. След това той го сложи върху една от пейките, съблече го и започна веднага да го разтрива. След малко господин Йегер отвори очи.
— Е, господин Йегер — извика шеговито Илия Бруш, виждайки, че удавеният идва на себе си. — Бива ли така да се гмуркате във водата.
Господин Йегер се усмихна леко, без да отговори.
— Няма нищо лошо — продължи Илия Бруш, като не преставаше да го разтрива — човек да си вземе една студена баня, особено през август!
— Благодаря Ви, господин Бруш — отговори със съвсем слаб глас господин Йегер.
— Няма за какво — възрази весело рибарят. — Аз трябва да Ви благодаря, че ми дадохте възможност да си направя една такава превъзходна баня.
Силите на Карл Драгош видимо се връщаха и една чашка ракия щеше да улесни този процес. Напразно обаче рибарят претърси всичките си сандъци. В лодката нямаше нищо за пиене.
— Ама че беда! — възкликна Илия Бруш. — Останали сме без капчица алкохол!
— Няма значение, господин Бруш — отвърна Драгош с немощен глас. — Надявам се, че и без това ще ми мине.
Но той продължаваше да трепери въпреки усилените разтривки, които рибарят му бе направил. Илия Бруш бързо смени мокрите си дрехи, после с няколко могъщи удара на веслото закара лодката на брега, където здраво я завърза.
— Малко търпение, господин Йегер — каза той, като скочи на брега. — На по-малко от 1500 метра оттук има едно село, в което ще намеря всичко. До половин час ще се върна. — И Илия Бруш се отдалечи, без да дочака някакъв отговор.