Останал сам, Карл Драгош се отпусна на пейката. Той беше толкова изтощен, че за миг затвори очи от умора. Но постепенно се съвзе. Първото нещо, върху което се спря блуждаещият му поглед, беше един от сандъците, който рибарят беше забравил да заключи в бързината си. В него се виждаха куп разбъркани предмети — бельо, облекло, обувки… Но защо очите на Карл Драгош светнаха изведнъж? Кое привлече неговото внимание? Разбира се, нито дрехите, нито бельото можеха да възбудят неговото любопитство. Погледът на детектива беше прикован в нещо друго.
Това беше един полуразтворен портфейл, натъпкан с книжа. Той не можа да се сдържи и с риск да наруши гостоприемството протегна ръка към сандъка и извади портфейла.
Вътре имаше писма, адресирани до Илия Бруш в Салка и квитанции на същото име.
Карл Драгош се готвеше да остави портфейла, когато един друг документ го накара да трепне. Това беше портрет на млада жена със съвършена красота, която би възхитила и най-взискателния художник. Но не от възхищение заби сърцето на Карл Драгош. Всъщност той не видя нищо друго освен малък надпис на български език. „На моя мъж. Неша Ладкова“, това бяха думите, които прочете смаяният Карл Драгош. Значи неговите подозрения бяха прави. Стефан Ладков! Ладков бе името на опасния разбойник, който от толкова месеци тероризираше населението по двата бряга на Дунава! Ладков е този, който се криеше под безобидната външност на наградения от „Дунавската лига“ рибар!
Какво трябваше да предприеме Драгош след това разкритие? Той не беше взел още никакво решение, когато чу шум от стъпки. Веднага хвърли портфейла в сандъка и затвори капака.
— Господин Драгош! — извика някой от брега.
— Фридрих Улман — прошепна Карл Драгош, вдигайки се с мъка от лодката.
— Извинете, че Ви безпокоя — каза Улман, щом видя своя шеф. — Забелязах преди малко вашия спътник, като излизаше, и разбрах, че сте сам.
— Какво има? — попита Драгош.
— Една новина, господин Драгош. Тази нощ е извършено престъпление!
— Тази нощ! — извика Драгош, като си помисли за отсъствието на Бруш през миналата нощ.
— Тук наблизо е била ограбена една вила. Пазачът е бил тежко наранен.
— Започна се — каза Драгош и даде знак на своя подчинен да мълчи.
Той се замисли. Какво да предприеме? Разбира се, трябва да се действа незабавно! Имаше вече и достатъчно сили, тъй като тази новина напълно го беше съвзела.
Да, той трябваше да действа. Но как? Трябваше ли да чака завръщането на Илия Бруш, или по-право на Ладков, защото такова беше истинското име на неговия спътник и да сложи ръка върху рамото му, в името на закона? Това изглеждаше най-умното, тъй като всичко досега доказваше, че прочутият рибар беше отдавна търсеният разбойник.
Но този разбойник му беше спасил живота!… Ето кое усложняваше положението!
Защо обаче този бандит се хвърли с риск за живота си в бурните води на реката, за да го спаси от явна смърт? Беше ли възможно да арестува спасителя си? Не беше ли това проява на най-черна неблагодарност?
Цели пет минути Карл Драгош мисли по въпроса. Какво да направи? Да замине, без да дочака Илия Бруш? Или пък да остави в каютата Улман да го дебне и когато рибарят се върне, да го арестува? Не, решително не! Той ще преследва Илия Бруш, защото така му повелява дългът, но това преследване щеше да бъде открито, за да даде възможност на своя противник да се защитава. Така ще постъпи. Взел това решение, Карл Драгош влезе отново в каютата. Там той остави бележка на Илия Бруш, в която му съобщаваше, че е принуден да отсъства двадесет и четири часа и молеше да го почака.
— С колко хора разполагаме? — попита той Улман, излизайки от каютата.
— Там на местопрестъплението имаме двама, но до довечера ще дойдат още осем.
— Добре — каза Карл Драгош, като скочи на брега. — Води ме на мястото, където е извършено престъплението.
Глава девета
Двата неуспеха на Карл Драгош
Карпатите очертават в северната част на Унгария една огромна дъга, чийто западен край се разделя на две вериги. Едната от тях постепенно се снижава и изгубва към Дунава, а другата, достигайки реката при Гран, преминава на десния й бряг, където завършва с връх Пилис, на едноименната планина.
В подножието на тази планина бе извършено през изтеклата нощ престъпление и за там се бяха запътили двамата полицаи.
Няколко часа преди тръгването им една тежко натоварена каруца спря пред един хан, разположен при един от хълмовете на Пилис.
Месторазположението на този хан не беше случайно избрано. Той беше построен близо до брега на Дунава, точно при кръстосването на три пътя, идващи от север, северозапад и югоизток, всички свършващи до брега на Дунава.