— Господа — каза той, — ще ми позволите да кажа няколко думи, за което нашият председател благоволи да ми даде съгласието си. Искам най-напред да ви благодаря за симпатиите и ръкоплясканията, които, уверявам ви, не ще ме накарат да се възгордея повече, отколкото трябва. Ако този успех, който считам по-скоро за случаен, би се паднал на най-заслужилия, сигурно щеше да го спечели някой от старите членове на „Дунавската лига“. За да оправдая своя успех, аз реших да изпълня нещо, което, вярвам, ще бъде интересно за това рибарско събрание. Известно ви е, драги колеги, че модата сега е да се поставят рекорди. Защо да не последваме и ние примера на шампионите от другите спортове и не се опитаме да поставим рекорд с риболова с въдица? И ето аз, като член на „Дунавската лига“, реших да се спусна по течението на нашата славна река, от нейното начало до Черно море. По време на този три хиляди километров маршрут възнамерявам да се храня изключително с добива на моя риболов. Съобщавам ви, че моето пътуване ще започне на 10 август, т.е. идния четвъртък, в девет часа сутринта и ви определям среща същия ден при изворите на Дунава.
Трудно може да се опише възторга, който предизвика това неочаквано съобщение. Последва буря от викове и френетични ръкопляскания. Но подобно събитие не можеше да завърши само така. Господин Миклеско много добре разбра това и постъпи както винаги, като истински председател. Може би малко тежичко, той се изправи още веднъж между своите помощници.
— За нашия колега Илия Бруш! — каза той с развълнуван глас, вдигайки чаша шампанско.
— За нашия колега Илия Бруш! — отговори гръмко събранието, след което настъпи дълбока тишина, тъй като човешките същества, за жалост, не могат едновременно и да пият, и да викат.
Глава втора
При изворите на Дунава
Ако Илия Бруш искаше само да спечели слава, когато съобщи на колегите си в „Рибарска среща“ за намерението си да преплува Дунава с въдица в ръка, той беше постигнал своята цел. Всички вестници от дунавската област, без изключение, даваха най-подробни сведения за състезанието „Зигмаринген“, с които ласкаеха самолюбието на победителя, чието име ставаше все по-популярно. В очите на рибарите решението на Илия Бруш добиваше изключителна важност и много членове на лигата, дошли за състезанието, се бавеха още, за да присъстват при заминаването на шампиона на „Дунавската лига“. Ако имаше някой, който не можеше да се оплаче от продължаването на техния престой, това беше собственикът на кръчмата „Рибарска среща“. На 8 август, в навечерието на определения от лауреата ден, когато щеше да започне неговото оригинално пътуване, повече от трийсет души продължаваха да пият в голямата зала на кръчмата. Въпреки обаче близостта на събитието, което ги задържаше в Зигмаринген, те не говореха за героя на деня, а за едно друго събитие, много по-важно за тези крайбрежни жители, ако се съди по възбудата, с която говореха. От много месеци насам двата бряга на Дунава бяха под тормоза на едно неспирно разбойничество. Нямаха брой грабежите и опустошенията, извършени по вили, чифлици и замъци. Имаше и убийства, защото много хора бяха заплатили с живота си за съпротивата, която оказваха срещу неуловимите злодеи. Явно беше, че една такава серия от престъпления не можеше да бъде дело на отделни лица. По всичко личеше, че те се извършват от една добре организирана и многочислена банда. Разтревожени от тези последователни, но ненаказани престъпления, заинтересованите правителства се видяха принудени да вземат мерки срещу тези злодеи. На една дипломатическа среща бе решено, както съобщаваха сутрешните вестници от осми август, да се създаде международна полиция от цялото протежение на Дунава, под ръководството на един шеф. След най-строг подбор, по общо съгласие, за такъв бе назначен Карл Драгош — унгарски детектив и полицай, добре познат в цялата дунавска област. Наистина, Карл Драгош беше един забележителен полицай, по-достоен от когото трудно би могло да се намери за трудната задача, която му се възлагаше. Той беше около четиридесет и пет годишен, среден на ръст, по-скоро сух и надарен с повече морална, отколкото с физическа сила. Във всеки случай, той беше достатъчно силен, за да понесе трудностите и изпитанията на своята професия, както и достатъчно смел, за да не се бои от опасностите. Живееше в Будапеща, но по-често пребиваваше в провинцията, зает с някое важно следствие. Познавайки наречията на цяла Югоизточна Европа, той говореше немски, сръбски, български, румънски и турски език, без да се изключи унгарския, неговият роден език. Всичко това му позволяваше да не изпада никога в затруднение, а ергенството му го освобождаваше от всички ония семейни грижи, които биха могли да ограничат свободата на действията му. Назначаването му за шеф на международната дунавска полиция беше посрещнато с единодушно одобрение както от пресата, така и от населението. В голямата зала на „Рибарска среща“ тази новина беше приета с общо задоволство от всички присъстващи.