Чак в Оршова една лодка от речната полиция им даде знак да спрат. Стефан Ладков се подчини, питайки се как ще отговори на въпросите, които неминуемо щяха да му зададат.
Нямаше нито разпит, нито обиск. Само една дума на Карл Драгош бе достатъчна и полицаят почтително му козирува.
Лодкарят не се учудваше, че един виенски гражданин можеше да бъде толкова влиятелен. Той беше благодарен, че за втори път Драгош го спасяваше от нежелателни разпити, които само ненужно забавяха пътуването.
Съобразно нарежданията на господин Изар Рона, който беше вбесен от бягството на подсъдимия, надзорът по реката беше удвоен. На много места по реката, бяха направени баражи, където се проверяваха всички минаващи параходи, лодки и шлепове. Стесняването на реката на това място улесняваше много надзора и беше невъзможно да премине някакъв кораб, без да бъде грижливо проверен.
Разпитвайки своя подчинен, Карл Драгош с неудоволствие научи, че тези претърсвания не са дали никакъв резултат и че преди два дни отново е бил извършен грабеж, този път на румънска територия, точно срещу българското градче Оряхово.
Дунавската банда отново беше успяла да се измъкне от всички проверки и претърсвания на полицията. Карл Драгош беше смаян от това майсторско изплъзване, но трябваше да отстъпи пред фактите. Престъпниците вероятно бяха пред тях и той трябваше да ги настигне! От Оршова потеглиха без всякакво бавене и в първите часове на 11 октомври минаха българската граница. От този момент Стефан Ладков, който досега се държеше близко до десния бряг, започна да плава покрай левия, тъй като от Лом — Паланка започваха редица блата, които затрудняваха плаването. Още при влизането си в български води те забелязаха множество параходи и торпильори от турския военен флот, които браздяха нагоре-надолу реката. Предвиждайки войната с Русия, която действително избухна по-късно, Турция беше засилила своя надзор над Дунава. Нищо не се случи през последната част от пътуването и на 12 октомври към четири часа следобед лодката достигна най-после височините пред Русчук, които неясно се очертаваха върху отсрещния бряг. Лодкарят насочи лодката към средата на реката и за пръв път от толкова дни престана да гребе, спускайки до дъно котвата.
— Какво има? — попита Карл Драгош изненадан.
— Пристигнахме — каза кратко Стефан Ладков.
— Но Черно море е още далеч!…
— Аз ви излъгах, господин Йегер — заяви без заобикалки Стефан Ладков. — Никога не съм имал намерение да ходя до Черно море.
— Как! — извика детективът, чиито подозрения отново се събудиха.
— Да, господине, моята цел беше Русчук. Ние пристигнахме вече.
— Но къде е Русчук?
— Там — отговори лодкарят, показвайки къщите от отдалечения бряг.
— Но защо в такъв случай не отидем там!
— Защото трябва да дочакам, докато се стъмни. През деня рискувам да бъда арестуван още при първата крачка.
Ето че ставаше интересно. Не се ли оправдаваха първите подозрения на Карл Драгош?
— Като в Землин? — прошепна той.
— Като в Землин — потвърди Ладков спокойно, — но не поради същите причини. Аз съм почтен човек, господин Йегер.
— Не се съмнявам в това, господин Бруш, макар че един невинен човек рядко се страхува от арестуване.
— Моят случай е особен, господин Йегер — заяви студено Ладков. — Извинете, че не мога да Ви се открия. Аз съм се заклел да пазя тайната си и ще я запазя.
Карл Драгош изрази с жест безразличието си. Лодкарят подзе:
— Разбирам, господин Йегер, че Вие нямате никакво желание да се бъркате в моите работи. Ако желаете, аз ще Ви сваля на румънския бряг. Така Вие ще избегнете опасностите, на които ще бъда подложен.
— Колко време смятате да останете в Русчук? — попита Драгош, без да отговори на предложението.
— Не знам — каза Ладков, — ако работите вървят добре, ще се върна още през нощта, и в такъв случай няма да бъда сам. Ако не, не зная какво ще правя.
— Ще ви следвам докрай, господин Бруш — заяви без колебание Карл Драгош.
— Както желаете — заключи Ладков, без да прибави нито дума.
Когато настъпи нощта, той взе веслото и се приближи до българския бряг. Беше съвсем тъмно, когато лодката спря до последните къщи на града.
Сляп за всичко, което го заобикаляше, изпълнен само с мисълта си за Неша, Ладков не забеляза кога неговият спътник влезе в каютата. Той скочи на брега, привърза здраво лодката и бързо изчезна в тъмнината.
Драгош излезе преоблечен от кабината. Той не си беше губил времето напразно. Кой би познал полицая с неговата енергична осанка в този тежко пристъпващ дебелак. На свой ред детективът слезе на брега и следвайки дирите на рибаря, тръгна отново на лов.