— Направил си, да. И си получил стандартен отговор, че съгласно чл.666, ал.5, т.7 в случай, че обектът е жена с доказано курвенски манталитет, „Ад“ ЕООД не носи отговорност. И това би трябвало да ти е пределно ясно, понеже все на такива попадаш…
Пазарлъкът продължи около половин час. В края на краищата, естествено, успях да си изпрося овърдрафт. Люси промърмори, че ще го разоря, но си знаех, че това са празни приказки — все пак той беше наясно, че по-редовен клиент от мен няма да намери, па ако ще и със свещ да търси. Стиснахме си ръцете.
— Кога ще ме викаш пак? Другата седмица? Утре?
— Я не се заяждай. Не ти прилича.
Люси изруга нещо тихичко под носа си и изчезна — естествено, без да каже „довиждане“. На какво ли ги учат тамошните имиджмейкъри…
Разбира се, усещах и с връхчетата на ноктите си, че и този път ще ударя на камък. Вече се бях научил да предвиждам бъдещето по-добре и от Касандра. Знаех си, че и тази девойка няма да ми стане гадже, независимо от помощта на дявола. Бях обаче длъжен да се пробвам.
А междувременно трябваше да се погрижа и за сметката си. От толкова много похабени на вятъра чувства балансът ми вече бе отрицателен. Щеше да се наложи в най-скоро време да поддам на офертите на някоя-друга ученичка или подобна безмозъчна твар, каквито ми се лепяха като мухи на мед. А в последно време бях хвърлил око и на няколко омъжени, които ми отправяха предложения. Едно разбито сърце на примерна съпруга се котираше изключително добре при Люси. Може би дори щеше да ми отпусне бонус…
Както и да е. Сега трябваше да се заемам с моята сервитьорка. Да видим какво ще излезе оттам.
В края на краищата, по закона на вероятностите все една от всичките ми сделки с дявола трябваше да излезе успешна.
Надявам се.
©, 2001, Сибин Майналовски