Тази сутрин нямаше понички и кафе. Ейми се готвеше за изслушване във връзка с пускането под гаранция на Мери Бордън, жената, която се беше опълчила с чук срещу несекващия физически тормоз от страна на съпруга си.
- Бордън ли? - рекох аз. - Така ли се казва? Слава богу, че не е пречукала майка си.[31]
- Да не мислиш, че си първият, който си прави тази шега?
- Вероятно не съм. Какво ще кажеш за Рандъл Хейт?
- Той вече не е мой проблем. Или си търси нов адвокат, или ще бъде сам, когато седне пред детектора на лъжата.
- При положение, че ще приеме да го направи.
- И преди всичко, че би имало някаква полза от теста. Щатските експерти са добри, но не обичат да изстрелват въпросите си наслуки. Трудно е да се каже каква друга полза може да има от полиграфа, освен да се постигне известен напредък в окончателното елиминиране на Хейт като заподозрян, ако са останали още съмнения след изказването на Алън вчера. Май Рандъл спечели време да си поеме въздух. Браво на него.
- Изглежда, не съжаляваш много, че губиш клиент.
- Не знам какво повече бихме могли да сторим за него. Не съм прекарала всичките онези години в юридическия факултет, за да обезпечавам нечия охрана, като жонглирам с моралните и правните си задължения. Освен това не го харесвах, макар да прикривах чувствата си по-добре от теб. От него ме побиваха тръпки. Прати ми сметката за изгубеното си време и аз ще я уредя.
- Тъкмо затова съм дошъл.
- Да не си вдигаш тарифата? Бяхме се споразумели.
- Не, ти реши, че сме се споразумели. Тарифата ми не беше посочена в договора, който ми даде да подпиша. Много си доверчива за адвокат.
- Ти си скрит моралист, но дрехата на циник ти седи добре. Знаех си, че ще съжалявам, задето те оставих да говориш, но давай. Слушам те.
- Ясно ми е, че вече не съм на работа, но имам нужда от малък бонус. Само разноските, моите и на Ейнджъл и Луис.
- Твоите мога да си ги позволя. За техните не съм сигурна.
- Ще ги държим в разумни граници.
- За колко време?
- Няколко дни.
- И защо да го правя?
- Защото си любопитна какво е скрил от нас Рандъл Хейт и какво прави в свободното си време Кърт Алън, и защото не е изключено отговорът за изчезването на Ана Кор да е някъде в тази бъркотия.
- Може просто да предадеш онова, което знаеш, на полицията.
- Бих могъл, но всичко, с което разполагам, са няколкото анонимни текстове за Алън и моето ненаситно любопитство за подробностите от живота на другите хора. Освен това така е по-интересно и по-удовлетворяващо.
- Ще ти дам два дни. И искам разписки. И нито цент повече от петстотин долара без предварително одобрение. И ако някой попита или те хванат да вършиш нещо нередно, ще отрека, че сме водили този разговор.
- А ако открием нещо полезно за ченгетата?
- Можеш да им кажеш, че съм направлявала всяко ваше движение с твърда, но нежна ръка.
- Казано по този начин, звучи мръсно.
- Мръсно е - заключи тя. - И то не в добрия смисъл на думата.
Продължих към Пастърс Бей и пътьом проведох няколко телефонни разговора. Хейт беше казал, че Лони Мидас има по-голям брат, Джери, но аз не бях успял да открия никакъв Джери Мидас в Дрейк Крийк или в неговите околности. Нито пък номер на социална осигуровка, свързана с Джери Мидас и направена в Северна Дакота. Вероятността да успея бе малка, още повече че беше неделя, но се обадих в полицейския участък на Дрейк Крийк. След забавяне, по време на което слушах същите няколко такта от „Канон“ на Пахелбел, свирени отново и отново на нещо, което звучеше като детски ксилофон, бях свързан с шериф Дъглас Пек. Шериф Дъглас Пек се споменаваше в някои от вестникарските статии след убийството на Селина Дей. След изминалите оттогава три десетилетия можеше да се предположи, че или е започнал много млад, или борбата с престъпността в окръга е семеен бизнес.
- Мога ли да ви помогна, господине? - каза той.
- Казвам се Чарли Паркър. И съм частен детектив в Мейн.
- Моите поздравления. - Не добави нищо, което говореше, че шериф Пек е човек с чувство за хумор, макар и саркастично чувство за хумор..
- Възможно ли е да сте същият Дъглас Пек, който е работил по убийството на Селина Дей?
- Аз съм Дъглас Пек трети. Баща ми бе Дъглас Пек втори и той беше шерифът по онова време. Дядо ми беше обикновеният стар Дъглас Пек, който никога и никъде не е работил като шериф. Ако е за убийството на Дей, не мога да ви кажа нищо повече от онова, което ще намерите в интернет.