- Когато момичето изчезна, Лагенхаймър имаше за себе си същите опасения, които вие току-що изразихте за брат си. Мислеше, че миналото му може да стане причина да бъде заподозрян в престъпление, което не е извършил, затова разкри истинската си самоличност пред полицията, което означава, че им разказа и за Лони. Ако още не са се свързали с вас, скоро ще го направят.
- Но вие ме открихте пръв.
- Това ми е работата.
- Може би полицията трябва да ви използва, за да откриете онова момиче.
- Проучването ми е неофициално, но е със същата цел.
- Ако ме питате къде е Лони, не знам. Не съм чувал нищо за него от много години, от времето непосредствено след освобождаването му от затвора, и беше само едно телефонно обаждане, за да ми съобщи, че е жив и навън. От първия си затвор ми пишеше и аз понякога му отговарях, пращах му картички за Коледа, но никога не сме били близки. Разбирахме се добре, но разликата в годините ни беше голяма.
- Не се ли чувствахте длъжен да го покровителствате като негов по-голям брат?
- Да покровителствам Лони? Лони нямаше нужда от протекция. Другите се нуждаеха от протекцията на Лони. Той беше буйно момче. Но когато уби онова момиче...
Мидас замълча. Изчаках.
- Той беляза всички ни, разбирате ли? Фамилното ни име се свързваше с престъплението. Затова се опитах да го сведа до една буква. Предполагам, че през всичките тези години съм се крил от семейството си, от себе си, дори от Лони.
- Но родителите ви са останали в Дрейк Крийк?
- Баща ми беше заблуден фанатик, а майка ми живееше в сянката му. Грехът на Лони бе кръст, който баща ми можеше да носи; принуди и нея да носи бремето заедно с него. Струва ми се, че дори бе намерил начин да обвини нея за всичко. Той бе богобоязлив човек, следователно грешката трябваше да е нейна, наследствена. Смазваше я, но тя никога не се оплакваше. Сърцето ѝ вече беше разбито от Лони. Ала по онова време аз вече отдавна си бях отишъл и много-много не ми се искаше да се връщам, макар че пътувах дотам два-три пъти заради майка ми. Дрейк Крийк не беше голям град и не ми бе приятно да слушам как хората шушукат зад гърба ми, когато минавам по улицата. Дори Лони да не бе извършил онова, което извърши, пак нямаше да искам да живея там. В Дрейк Крийк манталитетът на малкия град се проявяваше по най-лошия начин.
- Имаше ли голяма враждебност към семейството ви след убийството на Селина Дей?
- Доста голяма. Цветнокожите чупиха прозорците на къщата ни не знам колко пъти, но след време това престана. Щеше да е още по-лошо, ако момичето беше бяло. Не ме разбирайте погрешно: не съм расист, просто такава е истината. Онова, което тревожеше повече хората, бе, че те са се сношавали с нея, преди да умре. Това най-много ги възмущаваше. Ако само я бяха изнасилили и после я бяха оставили, щяха да махнат с ръка, щяха да го приемат като простъпка на момчета, които са престанали да се контролират, ала комбинацията от убийство и сексуално насилие им идваше в повече. Поне аз мисля така. Но моята преценка е много лична. Преценката ми за Уилям Лагенхаймър - също.
- Защо?
- Защото всички обвиняваха за случилото се Лони, сякаш беше единственият, който е бил там. Дори на процеса той бе описан като лошото момче, което е отклонило невинния малък Били от правия път, но нещата не бяха толкова прости. Лони и Били се подстрекаваха един друг, разбирате ли? Сякаш на всеки от двамата му липсваше нещо и другият го допълваше идеално. Те бяха като лъка и стрелата, пистолета и куршума. Без едното другото бе безопасно. Не мисля, че Лони би нападнал момичето, ако бе сам, нито пък Били. Но в някои отношения Били Лагенхаймър беше по-лош. При Лони нямаше скрито-покрито. Поглеждаш го в лицето и веднага разбираш, че е загазил. А Били го криеше. Беше хитър. Ако някой ядосаше Лони, той тръгваше да се разправя с него. Раздаваше юмруци, но и ги получаваше. Били обаче бе от онези, които ще те приближат изотзад и ще забият нож в гърба ти, а после ще го завъртят за по-сигурно. Той бе лицемерен малък никаквец, но у него имаше истинска лошотия. Умееше да подкокоросва брат ми, да го насъсква. Ако Лони е убил онова момиче, както беше описано, ако е сложил ръка на устата му и го е задушил, значи Били Лагенхаймър е стоял зад него и му е крещял да продължава. Били не би се опитал да го спре, не и по начина, по който твърди, че е станало. За да убият момичето, е трябвало да участват и двамата, без значение чия ръка е усетила последния му дъх.