- Защо са тормозели Уилям? - попитах.
- Беше тъп. Не, не е това. Беше много умен, но имаше някакви смущения. Трябваше да полага извънредно големи усилия в училище, за да разбере думите и цифрите. Те се объркваха в главата му. С какво се занимава сега?
- Счетоводител е - отвърнах, думите се изплъзнаха от устата ми, преди да разбера, че ги казвам.
- Счетоводител? Е, това вече е постижение. Май хората наистина се променят, защото Били Лагенхаймър не можеше да събере две и две.
32
Луис и Ейнджъл започваха да стават нетърпеливи. Следенето на хора не беше между нещата, в които бяха добри. Те предпочитаха по-динамичната страна на своята работа. Алън, изглежда, беше решил да се занимава само с най-прозаични неща, както можеше да се очаква от човек, който е работил дълги часове без почивка и сега трябва да навакса с всекидневните дейности по поддръжка на домакинството, което правеше задачата им още по-досадна. Посети банка в Рокпорт и железария. Отби се в магазин за закуски да си купи сандвич, после отиде да попълни запасите си с евтини домакински принадлежности и още по-евтини хранителни продукти от магазин с намалени цени, докато Ейнджъл се влачеше подир него с кисело изражение. Толкова бе отегчен, че му отне цяла минута, докато забеляза, че Алън спря на пътеката за памперси и добави пакет „Джъмбо“ към консервираните храни и пилешките разфасовки, които вече бе сложил в количката, след което добави и вид детска храна с азиатски произход, която трябваше да се проверява за фор- малдехид и парчета стъкло, преди да се даде на детето.
Ейнджъл заряза своята кошница, в която бе сложил бисквити със зацапана търговска марка и кафе с изтичащ срок на годност, и се върна в колата. Луис опитваше да се успокои отново с Арво Пярт, когото Ейнджъл изключи веднага щом затвори вратата след себе си. Той беше решил, че първото нещо, което ще стори, когато се възкачи на трона на световното господство, ще е да насочи целия ядрен арсенал на Америка към Естония, ако тя не му предаде Арво Пярт.
- Ти изключи Пярт - каза Луис.
- Как разбра? Впрочем забрави за това. Погледни.
Алън излизаше от магазина с пълна догоре количка.
- Познай какво има в пликовете? - каза Ейнджъл.
- Евтини боклуци.
- Евтини бебешки боклуци.
Интересът на Луис едва-едва надхвърляше границите на безразличието.
- Така ли?
- Вълнуващо, а? На това хората от занаята му викат нишка.
- Нека те изпреваря, Шерлок. Мислиш, че той няма дете.
- За което да знаем.
- Аз пък мисля, че той има сестра.
- За която не знаем.
- Точно така. И може би тя има дете.
Част от ентусиазма на Ейнджъл се изпари, но той се съвзе бързо и предложи бас на един долар, че Алън няма сестра. Луис прие и се обзаложи на още десет, че това няма да раздвижи нещата, както и че денят няма да стане по-вълнуващ. Обаче в случая той бе този, който щеше да олекне с единайсет долара в края на деня.
Алън стигна до ограден от гора блок в северните покрайнини на Линкълнвил. На паркинга му имаше три коли, нито една на по-малко от десетилетие. Пердето на първия етаж помръдна, когато се нареди до тях. След миг на вратата излезе момиче. То бе много слабо, носеше твърде голяма розова мъжка риза и избелели дънки. Косата му беше черна и пусната свободно, така че скриваше нежното му лице, но не и това колко младо бе то. Краката му бяха боси, в дясната му ръка димеше цигара. Алън извади повечето пликове от багажника на колата, взе ги със себе си и отиде да поздрави момичето. То се повдигна на пръсти да го целуне, обви ръце около врата му, устата му беше широко отворена, когато се притисна към него. Ейнджъл и Луис ги наблюдаваха от една пряка разстояние през пролуката между две съседни къщи.
- Сестра му - каза Ейнджъл.
- Много са близки - рече Луис. - Обади се на Паркър.
Собственик и мениджър на сградата бе компания, наречена „Ъсент Пропърти Сървисис, Инк.“. Една от колите, „Субару“ 1997 г., бе регистрирана на името на някоя си Мери Елън Шрок. Мери Елън Шрок бе на деветнайсет години и десет месеца. По-нататъшното търсене показа, че преди тринайсет месеца Мери Елън Шрок бе родила дете, момиче, Съмър Мерилин Шрок. Мери Елън Шрок бе отказала да назове бащата и той не фигурираше в акта за раждане. Казах на Ейнджъл и Луис всичко това, когато седнах отзад в колата им, наблюдавайки блока.
- От каква възраст съгласието на момичето се взема под внимание в такива случаи? - попита Ейнджъл.