Тръгнах към другата къща на улицата. Тя бе стабилна и добре поддържана, а зимните цветя, детският велосипед и явно доста използваният баскетболен обръч показваха, че е семейно жилище. Почуках и на вратата излезе жена. Беше обикновена на вид, в началото на трийсетте. В ръката ѝ имаше нож за белене на плодове. Иззад краката ѝ надничаше две-тригодишно момченце, което гризеше суров морков. Показах ѝ разрешителното си и обясних, че търся собствениците на къщата в края на улицата.
- О, ние така и не се запознахме с тях - каза тя. - Те вече се бяха преместили, когато се нанесохме тук. Видяхме ги само веднъж.
- Спомняте ли си нещо за тях?
- Не. Жената бе стара. Мисля, че се казваше Бет, или нещо такова. Синът ѝ живееше с нея. Той беше доста стеснителен. Представихме се, когато купихме къщата, но не можехме да се нанесем в нея веднага. Стояла бе празна две-три години и имаше да се правят по нея доста неща. Съпругът ми се справи сам с повечето от тях. Докато работеше тук, познаваше старата госпожа, колкото да ѝ казва здрасти, но през зимата трябваше да прекъсне, а когато продължи работата, те вече си бяха заминали.
- Преди колко време се случи това?
- Ами, ние сме тук повече от десет години, а това беше в самото начало.
- Кой се грижи сега за къщата?
- Един родственик. Мисля, че каза, че им бил братовчед или племенник. Каза, че на старата госпожа Бет студът тук не ѝ понасял и затова се преместила във Флорида. Тампа, струва ми се. Той идва по няколко пъти в годината. Понякога остава да пренощува, защото виждаме, че свети газена лампа - в къщата няма ток, но той предпочита да е сам. Това не ни смущава. Тук не е нещо необичайно.
- Родственик? Не синът ѝ?
- Не, но прилича на него. Носи косата си по същия начин и същия вид очила, но не е той. Аз имам добра памет за лица. За имена не чак толкова, но никога не забравям лицата.
Благодарих ѝ и вече се готвех да си тръгна, когато видях куп прътове с нарези до вратата на гаража. Дължината им варираше от метър докъм два метра.
- Съпругът ми работи в строителството - обясни тя и после добави: - Ще си дойде всеки момент.
- Знам, че звучи странно, но ще имате ли нещо против да взема за малко един от онези пръти? Ще ви го върна.
Тя изглеждаше озадачена.
- За какво ще го използвате?
- Искам да проверя земята.
На лицето ѝ се изписа още по-силно недоумение, ала се съгласи.
Взех прът, който бе дълъг към метър и двайсет, и тръгнах обратно към другата къща. Валяло бе доста и толкова близо до езерцето пръстта бе сравнително мека, но все пак работата ми костваше доста усилия. Взех купчината натрошени блокове за ориентир и започнах да се отдалечавам от нея, като забивах пръта колкото може по-надълбоко в земята, опитвайки да напипам блокове с площ от около шейсет ква-дратни сантиметра. Бяха минали само около пет минути, когато заваля, и след приблизително още толкова време в двора спря камион с надпис „Рон Каръл - независим предприемач“ отстрани. От него слезе едър мъж със светлокафяви работни ботуши, стари дънки и червено непромокаемо яке.
- Добър ден - каза той. - Ще позволите ли да попитам какво правите?
- Господин Каръл? - казах аз, опитвайки се да спечеля още малко време, без да спирам да ръчкам в калта. Дъждът се лееше по гърба ми и дрехите бяха вече залепнали за тялото ми, но нямах намерение да преставам, освен ако някой не ме принудеше.
- Да.
- Мисля, че се запознах със съпругата ви.
- И аз мисля така. Казали сте ѝ, че сте детектив и че искате да проверите земята.
- Да. Аз...
Прътът удари в нещо твърдо. Издърпах го, смених мястото си и го забих отново.
- Имате ли още някой от тези пръти отзад в камиона си? -попитах.
Скоростта на вятъра трябва да бе към шейсет километра в час и започвах да треперя. Големият фронт от североизток, който бе прогнозиран, можеше да докара накрая и сняг в планините, а когато по-слабите дървета започваха да падат, повличаха със себе си и електропроводите, но тук от небето се лееше леден дъжд. Тази нощ ченгетата щяха да са заети с катастрофи и прекъсвания на електроснабдяването. В известен смисъл всичко това бе за добро, ако бях прав за онова, което беше заровено под краката ми.