Мартин беше ранен. Лявата му ръка висеше безпомощно до тялото с раздробени от сачми лъчева и лакътна кост. Не плачеше над тялото на младия мъж, когото беше убил, въпреки че изражението му изразяваше скръб. Изправи се и за пръв път погледна към Ейнджъл и Луис.
- Те са с мен - казах аз.
- Ще има въпроси.
- Не и към тях.
- Тогава им кажи да изчезват от тук. Само това им дължа.
Ейнджъл и Луис си тръгнаха, без да продумат. Зрението ми още бе замъглено по периферията, но равновесието ми се оправяше. Болката в ухото вече не беше така свирепа и можех да стоя почти без да залитам.
- Кой от вас ме удряше? - попитах.
- Всички - отвърна Мартин.
- Добре подредихте и Лони Мидас.
- Направих каквото трябваше да направя. И мислех, че името му е Рандъл Хейт.
- Рандъл Хейт е мъртъв. Мъж на име Лони Мидас го е убил и е заел мястото му.
- Защо?
- Защото не е искал повече да бъде човекът, който е бил. Защото вече не е знаел кой е.
- Те ще го намерят - каза, но после се поправи: - Ние ще го намерим.
- При положение, че остане жив достатъчно дълго след този побой.
- Направих каквото трябваше да направя - повтори Мартин.
- Защо? Защото мислеше, че той е отвлякъл момичето или просто защото Томи Морис ти нареди?
Той се замисли. Очите му бяха тъжни.
- Не знам.
- Мартин истинското ти име ли е?
- Има ли значение?
Извади джиесема си и започна да набира.
- Ще ида да потърся Лони.
- Не, ще стоиш тук.
- Върви по дяволите - отвърнах аз и тръгнах.
- Казах ти да стоиш тук.
Тонът му ме накара да се обърна. Джиесемът беше вече в лявата му ръка и мястото му в дясната бе заето от пистолет.
- Прекарал си твърде много време в мрака, Мартин - казах аз.
Пистолетът му трепна, след това падна.
- Името ми не е Мартин - промълви.
- Не ме интересува - отвърнах аз и го оставих на мрака.
Намерих Лони Мидас да лежи в крайпътна канавка. Неговото тяло бе второто, което открих. Първото бе на ловеца, който избяга. Той лежеше само на няколко крачки от Мидас, зад първите дървета в гората. Лони беше застрелян отблизо в сърцето, ловецът - в гърдите и главата. Недалеч от тялото на ловеца беше захвърлен евтин пистолет „Колт Командър“ с матова повърхност. Пистолетът на самия ловец още беше в ръката му.
Седнах, опрял гръб в грапава кора, и чаках заедно с тях, докато не се появи светлината от юг.
V
И у най-лошите хора има мъничко добрина, която може да ги унищожи.
36
Прекарах дълга нощ в полицейския участък на Пастърс Бей. Местният лекар, възрастен господин, който изглеждаше така, сякаш бе завършил медицина заедно със самия Хипократ, ме прегледа набързо и реши, че имам спукано тъпанче и леко мозъчно сътресение. Бих възразил срещу употребата на думата „леко“, но май не си струваше. Препоръчано ми бе известно време да не заспивам, ала тъй като имаше много въпроси и само ограничен брой живи хора, на които да бъдат зададени те, спането отпадаше като опция. Така нощта премина в сутрин, а въпросите продължаваха. На някои можех да отговоря, на други не.
Понякога просто лъжех.
Нюхампшърската щатска полиция бе започнала да копае в двора на предишната къща на Рандъл Хейт още на съмване, вдигната под тревога от телефонно обаждане на Каръл, подробностите по което бяха потвърдени от мен, докато опитвах да се оправя с въпросите за една съвсем различна поредица трупове. Не им отне много време да стигнат до блоковете, под които намериха Рандъл Хейт и майка му. Разлагането на телата в студената влажна почва било забавено от сапонификацията - останките им били обвити в нещо като восъчен слой, образуван от телесните протеини и мазнини. Приличали на насекоми в стадий на какавиди.
После пристигнаха архивните дела от Северна Дакота и бе обърнато внимание на силната прилика между Уилям Лагенхаймър и Лони Мидас още като момчета.
Никога не научих истинското име на човека от ФБР, който беше известен на Томи Морис и хората му като Мартин Демпси. Той изчезна от Пастърс Бей за броени часове и в последвалите доклади бе споменаван само като „оперативен агент под прикритие“. Демпси ми остави допълнителни лъжи за изричане. Казах на Уолш, че не знам кои са двамата мъже, които се бяха намесили, за да спасят Демпси от хората на Оуени Фаръл. В бъркотията около всичко, което се случи и което продължаваше да се случва, не мисля, че му беше до тях. Възможно бе също така отговорът на този въпрос вече да е бил известен на Енгъл, който се вясна да послуша за малко и после отново изчезна; нищо чудно да беше решил, че истината само би усложнила и без това тревожната ситуация. Демпси бе жив само благодарение на намесата на Ейнджъл и Луис, а единственото нещо, което можеше да вгорчи още повече живота на Енгъл в момента, бе присъствието на мъртъв агент на ФБР в Пастърс Бей.