- Не.
- Те не биха ли те излъгали?
- Не, не биха. Освен това те предпочитат да не оставят след себе си пистолети. Пистолетите са улики, както и да го погледнеш.
- Възможно е Фаръл да е изпратил подкрепление, просто за всеки случай - каза Енгъл. - Ще поразпитаме. Засега можем да кажем, че една операция, започната преди пет години, е провалена напълно: дългогодишни усилия без никакъв резултат. Ако ти не беше такъв вълк единак, може би щяхме да стигнем до Лони Мидас навреме, за да го използваме за примамка. Можехме да причакаме Морис, когато е дошъл.
- Забравяте, че през цялото време имахте на мястото свой агент. Струва ми се някак несправедливо да стоварите вината върху мен, когато Демпси е трябвало само да се обади по телефона.
- Морис го е държал далеч от всичко това, чак до края.
- Може и да не му е вярвал чак толкова.
- Никога няма да разберем.
- Да. И Ана Кор още не е намерена. Забравихте да я споменете, но вие никога не сте били особено загрижени за нея, нали?
- Ще претърсим къщата на Рандъл Хейт - пардон, къщата на Лони Мидас, след всичко онова, което научихме за него. Възможно е да е имал съучастник. В момента това е най-добрата следа, която имаме.
- Алън му даде алиби - казах аз.
- Знам това. Имаш ли някаква причина да се съмняваш в него?
Извадих джиесема си, отворих анонимните съобщения за началник Алън и му ги показах. Той ги прочете и ми върна телефона.
- Защо не спомена за това досега?
- Склонен съм да подхождам внимателно към потенциалните клевети. Предпочитам да проверя дали в тях има някаква истина, преди да започна да ги разнасям.
- И какво откри?
- Началник Алън има приятелка в Линкълнвил. Тя е млада и има дете. Ако бащата е Алън, тя току-що е станала пълнолетна, когато е забременяла, и не е била пълнолетна, ако е правил секс с нея известно време преди да зачене.
- Кога откри това?
- Едва вчера, но вчера бе ден на открития за всички ни.
- Знаеш ли как се казва момичето?
Дадох му името заедно с адреса на жилищната сграда и регистрационния номер на колата ѝ.
- И мислиш, че началник Алън е мъжът с вкус към млади жени в град, където е изчезнала друга млада жена?
- Така мисли онзи, който изпраща тези съобщения.
- Пълен си с изненади, а? Ще говорим с Алън. Ще вземем и заповед за обиск в дома му.
- Тя не е в къщата му.
Енгъл вдигна въпросително вежда.
- Съмнителните ангели - обясних аз. - Ако я държи Алън, значи е някъде другаде.
Енгъл се замисли за момент.
- Добре. Да имаш да кажеш още нещо, както си започнал да се разтоварваш от тайните?
- Само още едно: Алън се е обадил от телефонния автомат в бензиностанцията на Мейн в Линкълнвил снощи в 8,34 ч.
- Точно преди куп мъже с пушки да се изсипят в Пастърс Бей -рече Енгъл.
- Интересно ще е да разберем на кого е звънял.
- Да, нали? Знаеш ли, от теб би излязло добро ченге, ако не беше напуснал, ако бе имал нужната самодисциплина и способността да укротяваш егото си. Вместо това си се превърнал в наемник, който скрива информация и прави необмислени посещения.
В стаята влезе жена с конска физиономия, облечена в син анорак на ФБР, след която пристъпваше колебливо по-млад мъж с пистолет на кръста и вид на студент от някой скъп частен университет. Енгъл им кимна и се изправи. Устата му се сви в гримаса на мрачно недоволство, когато погледна надолу към мен.
- Би трябвало да си тръгнеш, докато още можеш, господин Паркър, преди някой да се е сетил да те арестува. Ти не се държа подобаващо тук. Никой от нас не може да се похвали с противното, но ти специално не направи нищо, за да подобриш своята репутация.
Не намерих за нужно да споря с него.
37
Началник Алън беше неоткриваем. Не отговаряше на джиесема и когато Енгъл посети дома му, придружаван от Гордън Уолш и двама полицаи от моторизираните части, там нямаше никого. Камионът му също не бе на алеята, така че регистрационният номер и описанието му бяха изпратени както на местните, така и на щатските служби, а също и на полицейските управления на съседните щати, граничните патрули и канадската полиция. Уолш посети блока в Линкълнвил заедно с жена от моторизираните части на име Абълина Форбс и Мери Елън Шрок призна, че се е срещала с Алън; най-напред каза, че е била на осемнайсет години, когато е започнала връзката им, но после, след кратък размисъл, промени цифрата на седемнайсет. Форбс я попита дали е сигурна в това и тя отговори, че е сигурна, но и двамата с Уолш считаха, че продължава да лъже. Ала момичето се придържаше към историята си: Алън спрял кола, в която пътувала тя, и се оказало, че алкохолът в кръвта на шофиращия, двайсет и две годишен приятел на семейството ѝ, леко надвишава допустимата концентрация. Алън го освободил с предупреждение и предложил да я закара до дома ѝ, но вече не можела да си спомни датата, на която се е случило това. Връзката им започнала седмица по-късно. Попитаха я дали знае за други такива връзки на Алън, сега или в миналото; тя се разтревожи и отрече да знае. Очевидно и това бе лъжа. Когато ѝ зададоха въпроса дали Алън е споменавал пред нея Ана Кор, тя им каза да си вървят.