Телефонът, използван за обаждането до Алън, не беше намерен, но чрез триангулация мястото, от което са му звънили, бе ограничено до гората около къщата на Лони Мидас. Опитите да се проследи телефонът на Алън посредством набиране на номера му бе безуспешен, също както при телефона на Ана Кор. Ако Алън още не се беше избавил от него, значи го бе изключил и бе извадил батерията.
Камионът на Алън не бе открит нито от местната полиция, нито от федералните, а от шестнайсетгодишно момче и неговата петнайсетгодишна приятелка, които тръгнали с колата си към бреговия наблюдателен пост, наречен Фрайърс Пойнт, за да гледат залеза и да прекарат приятни мигове заедно. Те забелязали превозното средство в гората близо до наблюдателния пункт и тъй като не искали да се отдават на интимности, когато наоколо има други хора, решили да обърнат и да потърсят по-усамотено място. Момчето видяло, че вратата на шофьора е отворена. Разтревожило се, отишло да погледне по-отблизо и му се сторило, че разпознава камиона на началник Алън. В Пастърс Бей вече бяха плъзнали слухове, че полицейският началник е изчезнал, така че момчето се обадило на 911. Щатската полиция и федералните веднага довтасали и намерили в жабката два джиесема: този на Алън и телефона, който е бил използван за обаждането от гората. Полицията и ФБР решили, че Алън е избягал. Започнали да преразглеждат становището си едва когато намерили петдесет хиляди долара в банкноти по двайсет и петдесет, скрити под резервната гума.
Освен парите и телефоните била намерена и синя найлонова торбичка с блузата, полата и бельото на Ана Кор, свежо изпрани и изгладени.
38
Аз пропуснах вълнението, предизвикано от намирането на камиона. Щом Енгъл и Уолш ми позволиха да напусна участъка, но не и пределите на Пастърс Бей, отидох в отчайващо неприветливия хотел встрани от „Мейн Стрийт“, стопанисван от сестрите близначки на неопределена възраст, и поисках стая. Не бях в състояние да шофирам. Спуканото тъпанче още ми причиняваше болка и въпреки че гаденето и световъртежът почти бяха преминали, бях изтощен и ме мъчеше главоболие. Когато пристигнах пред входа на „Би енд Би“, дрехите ми се бяха втвърдили от спечената кал и очаквах, че ще ми препоръчат да си намеря по-непретенциозен мотел или ще ме пратят да спя в колата. Вместо това сестрите, които ми отвориха заедно, облечени в еднакви бледо-сини рокли, ме въведоха в своята най-голяма стая, „защото тя е с баня“. Посочиха ми халата в гардероба и ми казаха да оставя мръсните дрехи в торба пред вратата. Попитаха ме дали искам нещо за ядене или кана кафе, но единственото, което исках, беше да спя. Любезностите им бяха поднесени по лишен от усмивки делови начин, което ги правеше още по-затрогващи.
Спах от обед до след четири часа. Когато се събудих, на телефона ми имаше три съобщения. Дори не го бях чул да звъни. Едното беше от Ейнджъл и в него се казваше най-дискретно, без да се споменават имена, че не са успели да махнат проследяващото устройство от колата на Алън, преди да напуснат града, и може би аз ще искам да се погрижа за решаването на този проблем. Също така ми се препоръчваше да проверя имейлите си.
Второто съобщение ми беше оставено от адвоката на Дени Краус, който ме информираше, че съдията току-що е решил, че Дени е психически неспособен да издържи съдебен процес, базиран на собственото му предложение за решаване на целия проблем около убийството на Филип Еспвал. Същата сутрин Дени казал на съдията с физиономия, в която нямало и следа от безумие: „Вижте, просто ще му намеря друго куче... “.
Третото съобщение, което унищожи до известна степен ефекта от почивката ми, беше от Гордън Уолш, който ми нареждаше да му се обадя веднага щом го получа, защото иначе срещу мен щели да бъдат взети крайни мерки. Не ми бе оставил голям избор, така че набрах номера и оставих гнева му да се излее върху ми. Докато ме наричаше „задник“ в комплект с пълния набор от прилагателни, той ми каза за разговора с приятелката на Алън и че камионът му е намерен, заедно с голяма сума пари и дрехи, подобни на носените от Ана Кор, когато е изчезнала. Сега хипотетичната версия, по която работеха ченгетата, бе, че Алън не само е играл двойна игра с Томи Морис, но и е дал фалшиво алиби на Мидас, с когото са били в заговор за отвличането на Ана Кор. И така, Алън вече беше заподозрян за убийството на Мидас - приемаше се, че го е премахнал, за да прикрие следите си, след като Морис не е успял да стори това вместо него, а след това е убил и последния оцелял от хората на Оуени, пак със същата цел. Криминалистите вече изследваха камиона, което означаваше, че ако свършат добре своята работа, проследяващото устройство ще бъде открито и всичките непри-ятности, които си бях създал до този момент, ще бледнеят в сравнение с онова, което ще ми се случи. Къщите на Мидас и Алън също се претърсваха щателно.