- Въпреки това ми го изпрати. Отдавна съм загубил правото да отказвам даването на показания.
След петнайсетина минути записът от джипиеса пристигна под формата на поредица карти. Ейнджъл бе записал различните пътувания на Алън в отделни файлове, с датата и часа в края на всеки от тях. Самите пътувания бяха отбелязани на картите като червени линии.
Ако не друго, записите поне потвърждаваха, че Алън е убил Лони Мидас и непознатия стрелец. Показваха, че е напуснал полицейското управление в Пастърс Бей в 9,08 ч. вечерта и е пътувал до мястото, където по-късно бяха намерени труповете, след което е потеглил към околностите на града, където е чакал до вдигането на тревогата.
Последното пътуване на Алън, предприето малко преди единайсет часа тази сутрин, следваше маршрута от сградата на общината в Пастърс Бей на запад към покрайнините на града, но къщата на Алън се намираше на юг, оттатък издигнатия път. Според данните от проследяващото устройство камионът му бе стоял в определена точка на „Ред Лийф Роуд“ в продължение на два часа, преди да продължи на югозапад до мястото на последното спиране при Фрайърс Пойнт.
Отворих Белите страници[40] и направих адресно търсене за „Ред Лийф Роуд“. Излязоха три имена. Две от тях не ми говореха нищо, третото ми беше познато. Кликнах на името, отбелязах си номера на къщата и потърсих адреса в Гугъл - карти. Когато го намерих, сравних местоположението му по Гугъл с мястото на картата, където камионът на Алън бе стоял два часа. Съвпадаха.
Последното пътуване на Алън бе включвало посещение в дома на Рут и Патрик Шей.
39
Къщата на семейство Шей бе разположена встрани от „Ред Лийф Роуд“ зад ред високи бели брези, вече оголени от есенните ветрове. Беше голяма триетажна сграда, боядисана наскоро, навярно през лятото, с кремава боя. На первазите на горните и долните прозорци имаше сандъчета със студоустойчиви зелени храсти, градината бе засадена със зимни цветя и вечнозелени растения: лобелия, делфиниум и оман. На моравата имаше следи от кърпеж, макар че старата и новата трева скоро нямаше да се различават. Лехите бяха оградени с тухли, боядисани в бяло. По алеята беше насипан свеж чакъл. Всичко беше много чисто и спретнато, къщата бе от онези, които принуждават съседите да се равняват по тях и да не допускат собствените им домове да изглеждат занемарени.
Преди да напусна Пастърс Бей, проверих дали госпожа Шей и синът ѝ са още в сградата на общината. Там бяха: на паркинга виждах Патрик, а госпожа Шей работеше на началническото бюро. По пътя се обадих на Уолш, но телефонът му звънна няколко пъти и после премина на гласова поща. Реших, че е отказал разговора, когато е видял номера. Оставих му съобщение, за да му кажа каквото знаех - че Алън се е отбил в дома на семейство Шей, преди да изчезне, - после изключих звука на джиесема. Не се засрамих особено, когато се чух да казвам на глас онова, което знаех, за да угодя на Уолш. Алън можеше да е посетил дома на семейство Шей по много причини. В края на краищата това се бе случило предишната нощ, навярно бе имало много неща, за които да си говорят.
Но два часа бяха доста време, особено когато толкова много трупове пътуват към центъра по съдебна медицина в Огъста.
Паркирах колата си на пътя под дърветата, вместо да спра направо на алеята. Не забелязах някакво раздвижване в къщата, когато влязох в празния преден двор и чакълът захрущя шумно под краката ми. Не позвъних на вратата, а тръгнах по тясната пътека вляво, която се провираше между високия зелен жив плет и страничната стена. На нея имаше два прозореца, единия на дневната, другия на кухнята, но вътре не се виждаше никой. Достъпът до задната част на къщата беше блокиран от червена врата, която беше затворена, но не и заключена. Натиснах дръжката и тя се отвори леко.
Задният двор не приличаше по нищо на предния. Тук нямаше трева. Мястото около кухненската врата бе покрито с тежки бетонни плочи и върху тях бяха поставени два железни градински стола и желязна маса, изпод пожълтяващата боя на които прозираше тъмносивият цвят на метала. Нататък теренът беше разкалян и осеян с дупки, в които имаше локви мръсна дъждовна вода; машинното масло на повърхността им разлагаше светлината на множество зацапани дъги. Под извития покрив на дълъг едноетажен гараж бяха прибрани две леки коли и един камион в различни стадии на разглобяване. Заразата на мръсотията и занемаряването бе засегнала дори задната част на самата къща, която не бе боядисана заедно с фасадата и страничните стени и от нея се сипеха бели люспи като от суха кожа. Всички прозорци бяха закрити с пердета, освен този на кухнята, където умивалникът бе пълен догоре с мръсни съдове. През двора беше опъната мрежа от въжета за пране, от които висяха съхнещи чаршафи, проснати достатъчно високо, за да не се влачат по мръсотията долу. Те се полюшваха леко на вятъра. Опитах кухненската врата, но тя не се отвори. Вътре всичко изглеждаше тихо, ала се хванах, че внимавам да не вдигам излишен шум, сякаш можех да разбудя някое спящо чудовище като герой от стара приказка.