Килията беше дълбока около три метра и половина и имаше приблизително форма на куб. Ана Кор бе прикована с верига към източната стена. Подът под нея бе застлан с прозрачен найлон, в ъгъла имаше кофа за естествени нужди. Ана носеше гуменки, прекалено големи дънки и мъжки пуловер и бе увила горната половина на тялото си с одеяло, за да я пази от студа и от влагата въпреки пластовете изолация, сложени в стените и на пода под найлона. Разполагаше с малка лампа на батерии за осветление и около нея бяха пръснати списания и книги с меки корици. Тя вдигна ръце към мен.
- Изведете ме от тук! Изведете ме!
Обърнах се да взема стълбата и чух отвън шум от приближаваща кола. После двигателят угасна и всичко отново утихна.
- Какво става? - извика момичето. - Защо не идвате да ме вземете?
Върнах се до отвора в пода.
- Ана, трябва да запазиш спокойствие. Мисля, че те са тук.
Тя извика тихо от страх.
- Не, не си отивайте. Вземете стълбата, ще отнеме само минута. Моля ви! Ако си тръгнете, няма повече да се върнете и аз ще остана тук.
Не можех да остана. Те идваха. Когато се отдалечих, Ана Кор започна да пищи, звукът се разнесе нагоре, отекна в стените и аз направих нещо, което ми разкъса сърцето: затворих капака над нея. Виковете ѝ станаха приглушени и когато се върнах в гаража, вече не ги чувах. Вятърът се беше засилил и чаршафите се развяваха и плющяха, закривайки от очите ми двора оттатък. Надявал се бях, че завръщането на госпожа Шей или сина ѝ е случайност, но докато прескачах през свързващата врата, зърнах малък безжичен сензор до долната панта. С отварянето на вратата бях прекъснал веригата. Той навярно бе изпратил сигнал до джиесема на някой от двамата и те бяха разбрали, че някой е влязъл в имота им.
Тъкмо бях стигнал до капака на камиона, когато прозвуча първият изстрел, който проби дупка в един от чаршафите и надупчи стената вляво от мен със сачми от ловна пушка. Вторият изстрел удари капака и отнесе подпорната щанга. Видях човек в комбинезон, който се провираше между чаршафите, и зърнах лицето на Пат Шей, когато спря да зареди пушката и да се прицели за трети път. Хвърлих се на земята и започнах да стрелям.
Куршумът улучи Шей в дясното бедро. Той се спъна в един от чаршафите и видях силуета на тялото му, очертан върху него. Стрелях отново, този път върху бялото на чаршафа цъфна червено петно. Третият изстрел го свали на колене, той повлече чаршафа със себе си и докато падаше, се зави в него като в саван. Пушката остана да лежи в близка локва, докато той се бореше немощно с платното, чиято белота постепенно се просмукваше с кръв и мазна вода.
Чух женски писък. Госпожа Шей се появи откъм ъгъла на къщата и после се скри от погледа ми зад веещите се чаршафи. Виждах я през трепкащи бели проблясъци, като на филм с повредени кадри, как тръгна към средата на двора, как спря за момент, зърна сина си, който се гърчеше в своя пашкул, и после - още един бял проблясък, още един изпуснат момент - се хвърли към пушката. Не я предупредих. Куршумът улучи къщата зад гърба ѝ, но когато опитах да стрелям още веднъж, пистолетът засече и тя почти стигна до пушката. Вече търсех прикритие, когато иззад ъгъла се появи Гордън Уолш с пистолет в ръката.
- Полиция! - каза той. - Вдигни ръцете нагоре.
Госпожа Шей се закова на място. Вдигна ръце и падна на колене, но оръжието вече не я интересуваше. Започна да се тътри през двора на колене, стигна до умиращия си син, който потръпваше в предсмъртни конвулсии, и обви ръце около него. Уолш не се опита да я спре.
Тя заплака едва когато синът ѝ престана да се движи.
Докато Уолш наглеждаше госпожа Шей, аз вдигнах капака и спуснах стълбата в килията. Госпожа Шей бе потвърдила с кимване, че и тя, и синът ѝ имат ключове за всички ключалки, и използвах нейната връзка, за да освободя Ана от тъмницата ѝ. Ана се измъкна от дупката и излезе, примигвайки, в бледнеещата светлина на деня, после се нахвърли върху госпожа Шей. Лявата ѝ ръка отскубна кичур коса от главата ѝ, а дясната издълба четири дълбоки успоредни черти по дясната ѝ буза, преди Уолш да успее да я отдръпне. Изведох Ана на двора и очите ѝ се спряха върху покритото тяло на Патрик Шей.
- Мъртъв ли е? - попита тя.
- Да.
Каза ми още нещо, но не можах да я разбера.
- Моля?
- Не я оставяйте там, долу - повтори тя. - Другото момиче. Моля ви, не я оставяйте там.
- Друго момиче ли?
- Тя е в дупката - каза Ана. - Видях костите ѝ.
А госпожа Шей все още не казваше нищо и продължи да мълчи, докато не дойдоха да я отведат.