Там го бе сварил Пат Шей и бе заровил в плитък гроб неговите останки.
Последното късче от пъзела дойде по-късно, когато раз-следването на семейство Шей започна на сериозно. Разбра се, че майката и синът са били нещо като номади. Не са оставали на никое място по-дълго от три-четири години, може би защото са се надявали, че като избягват необходимостта да отвличат две момичета от един и същ географски район, ще е трудно изчезването на млади жени да бъде свързано с тях. Понякога променяли имената си, госпожа Шей използ-вала своето моминско фамилно име Хандли, а Патрик - второто си име Дейвид. Дори имали различни номера на социални осигуровки, отговарящи на различните документи за самоличност, номера, които сега трябваше да се проследят, в случай че през годините са убивали не само млади момичета, за да заличават следите си. После пристигнали в Пастърс Бей и решили, че отдалечеността на града е удобна за тях, стига да са готови да търсят плячката по-далеч от дома си. Един от предишните служебни ангажименти на госпожа Шей, под името Рути Хандли, бил сътрудничка на свободна практика, която показвала къщи от името на брокерски фирми, между които била и фирмата, продала къща на госпожа Лагенхаймър. Синът ѝ дори помогнал да се закърпи пукнатина в обшивката, преди продажбата да бъде осъществена, а през това време госпожа Шей и госпожа Лагенхаймър си бъбрили и били споделени някои дребни тайни, защото госпожа Лагенхаймър била много самотна, много тъжна и доста налудничава.
И когато няколко години по-късно в Пастърс Бей се заселил мъж, представящ се за Рандъл Хейт, това силно раздразнило любопитството на майката и сина Шей. Наблюдавали го, следили го и Пат Шей посетил празната къща в Горам, където някога майка му правела компания на госпожа Лагенхаймър. Запазили файла с всичко, което успели да научат за Рандъл Хейт, в очакване на удобен момент, когато да го използват срещу него. В началото замисляли да го изнудват, защото човек не знае кога ще му потрябват малко допълнителни пари. Но когато желанията взели връх над Пат Шей и той завлякъл Ана Кор в собствения си пъкъл - не някое изгубило се или избягало от дома си дете, а местно момиче, чието отсъствие щяло да бъде забелязано, - майка му предложила по-добър начин да използват човека, който се представял за Рандъл Хейт, а онова, което знаела за слабостите на началник Алън, ѝ помогнало още повече да размъти картината. Готова била да използва всичко, абсолютно всичко, за да е сигурна, че нейният син, любимият ѝ син с неговите необичайни предпочитания, ще остане извън подозрение.
При щателното претърсване в дома на Лони Мидас бе открит също така плик, който не беше предаден на Ейми Прайс. Пощенската марка го идентифицираше като последното послание, което му е било изпратено, с дата на клеймото едва от преди три дни, доставено му в деня преди да умре. То навярно бе имало за цел да го накара най-сетне да избяга и да подмами полицията след себе си. Беше намерено скрито зад един от панелите в дрешника му, заедно с извлечения от банкови сметки, сертификати за дялово участие, парите, които събрал за бягството си, и дебел дневник, изписан със ситен, почти нечетлив почерк: изповедта на Лони Мидас, неговият таен опит да запази истинската си самоличност и своя здрав разум. По-късно, когато съдържанието на дневника бъдеше изследвано, щеше да се стигне до извода, че се е провалил и в едното, и в другото. Нали бе вярвал, че е преследван от призрака на момичето, умряло от неговите ръце. Какъв да е, ако не луд?
Последният плик, който беше получил Лони, съдържаше фотография на къщата в Горам и изрезка от вестник за случая „Селина Дей“, заедно с принтирана бележка, която гласеше:
„РАНДЪЛ ХЕЙТ“ ЛЪЖЕ.
КОЙ СИ ТИ?
VI
... че мъртва е, щом спи душата...
и думите „пръст при пръстта“
не се отнасят за душата, изречени са за плътта.
„Псалм за живота“,
41
Напуснах Пастърс Бей, запазил - на косъм - лиценза, но не и репутацията си. Енгьл ме наблюдаваше, докато си тръгвах. Когато потеглих, въртеше нещо между палеца и показалеца на дясната си ръка: проследяващото устройство от камиона на Алън. Бях признал, че аз съм го сложил. Не знам дали Енгьл повярва. В крайна сметка това бе без значение. Беше просто още едно грамче на везните, които заплашваха да се наклонят срещу мен.