- Пощенски клейма?
- От Бангор и Огъста.
- Предполагам, че тези снимки ви говорят нещо?
Тялото му се напрегна. Той протегна ръка към водата и отпи още веднъж. Започна да говори бавно, но само в началото. Историята си имаше собствена динамика и щом навлезе в разказа за онова, което бе извършил, Хейт загуби контрол над нея, както бе станало и при убийството, което описваше.
- През 1982 г., когато бях на четиринайсет години, Лони Мидас и аз заведохме момиче на име Селина Дей в една плевня в Дрейк Крийк, Северна Дакота. То също беше четиринайсетгодишно, малко чернокожо момиче. Носеше бяла блуза и пола на червени и черни карета, косата ѝ бе разделена на снопчета и сплетена на плитчици. С Лони я бяхме забелязали и бяхме говорили доста за нея. Имаше черква извън града, не много по-голяма от обикновена къща, и богомолците в нея бяха все цветнокожи. С Лони понякога минавахме оттам и ги гледахме през прозореца. Те имаха служби през седмицата и ги чувахме как повтарят, че Исус бил техният бог и спасител, и как викат амин и алилуя. Лони казваше, че било смешно всичките тези цветнокожи хора да вярват, че ще бъдат спасени от бял мъж, но аз изобщо не го намирах за смешно. Майка ми ми бе казвала, че Исус обича всички, все едно какъв е цветът на кожата им.
На това място от разказа си той сви целомъдрено устни и ни погледна, търсейки одобрение. Виждате ли? Аз не съм расист и знам кое е добро и кое лошо. Знаех го тогава, знам го и сега. Онова, което се случи, онова, което извърших, не ми беше присъщо. Не биваше да съдят за мен само по него, нали?
Ние запазихме мълчание, защото въпросите бяха само в очите му, и той продължи своя разказ.
- Дори още не бях целувал момиче. Лони беше. Веднъж отиде в гората с една от дъщерите на Бийл и после ми каза, че тя му е позволила да пипне едната ѝ гърда, но, разбира се, не ги наричаше гърди. Наричаше ги „цици“.
Целомъдреното изражение се появи отново. Мръсникът Лони Мидас с неговия просташки език и неговия Исус на белите хора.
- Но и двамата никога не бяхме виждали голо момиче и бяхме любопитни, а и всички говореха, че Селина Дей не носела нищо под роклята си. Затова я причакахме, когато се прибираше от училището за бедни деца, повървяхме известно време с нея и после я заведохме в плевнята. Не беше трудно. Казахме ѝ, че вътре има котка, която се е окотила, че ще отидем да видим котенцата и да им оставим храна. Просто я попитахме дали иска да дойде, сякаш ни бе все едно дали ще дойде, или няма да дойде, и тя се позамисли, но тръгна с нас. Когато стигнахме до плевнята, сякаш се разтревожи, ала ѝ казахме, че няма нищо нередно, и тя ни повярва.
Когато разбра какво искаме, започна да се съпротивлява и трябваше да легнем върху нея, за да ѝ попречим да стане и да избяга. Не спирахме да я опипваме и тя ни заплаши, че ще съобщи в полицията какво сме направили и нейните вуйчовци и приятелите им - защото нямаше баща, той беше изчезнал - ще ни хванат и ще ни отрежат топките. Разпищя се и Лони покри устата ѝ с ръка. Натискаше много силно, така че и ноздрите ѝ бяха запушени. Казах на Лони, че трябва да я пуснем да си върви, видях, че очите ѝ се разширяват и не може да диша. Но Лони не си махна ръката, когато му казах. Опитах се да го дръпна от нея, обаче той беше по-едър и по-силен от мен. После Селина започна да се мята, Лони седна на гърдите ѝ и тогава тя съвсем престана да мърда, въпреки че очите ѝ бяха още отворени и виждах отражението си в тях.
Разревах се, но Лони ми каза да млъкна и аз млъкнах. Покрихме я с изгнила слама и я оставихме там. Беше стара плевня в изоставена ферма. Мислехме, че ще мине време, докато я открият. Заклехме се, Лони и аз, че няма да казваме какво сме направили, никога, дори ако ченгетата ни хванат, сложат ни в отделни стаи и ни разпитват, както правят във филмите по телевизията. Ако и двамата откажехме да гово-рим, нямаше да могат да ни направят нищо. Трябваше само да се придържаме към своята версия: никога не сме виждали Селина Дей и не знаем нищо за никаква стара плевня.
Всичко това се изля наведнъж, като гной от инфектирана рана. Изговорено бе от глас на зрял мъж, но думите и интонацията бяха като на дете.
- Ала някой ни бе видял с нея. Работник във ферма, дошъл от друг щат. Чул, че е изчезнало чернокожо момиче, и си спомнил хлапаците, които видял с чернокожо момиче същия ден: малко момиче с пола на червени и черни карета, като в разпространеното описание. Отишъл в полицията и разказал какво е видял. Човекът имал набито око, помнел как изглеждаме, как сме били облечени, всичко. Дрейк Крийк не беше голям град и ни откриха още преди свидетелят да завърши своето описание. Хванаха ни и ни сложиха в отделни стаи, точно както в онези филми, и един як детектив ми каза, че Лони е хвърлил вината върху мен: всичко било моя идея, опитал съм да изнасиля Селина Дей и съм я задушил, а той се е опитвал да ме спре. Каза, че ще ме съдят като възрастен и ще искат смъртно наказание. Каза, че за стореното от мен ще бъда осъден на смърт чрез инжектиране на отрова и да не си мисля, че ще е като да ме приспят, защото няма да е така. Ще усещам всичко -процеждащата се във вените ми отрова, болката, когато органите ми престанат да функционират - и няма да мога да говоря или да викам, защото другите вещества ще са ме парализирали. И ще съм сам, съвсем сам, без майка си и баща си. Каза още, че понякога нарочно обърквали медикаментите, за да боли повече, че може би щели да направят това и с мен, за да ме накажат за стореното, за това, че съм се опитал да изнасиля малко момиче и че съм го убил, когато е оказало съпротива.