- Ако отиде в полицията, ще стане заподозрян.
- Или ще го изключат от разследването - ако има алиби и ако не го е извършил.
Ейми посрещна със стон всяко мое ако.
- Хайде, няма как да не си обмисляла тази възможност.
- Да речем, че ми е минавало през ума, но ти наистина ли мислиш, че може да е отвлякъл Ана Кор?
- Не, освен ако не играе вабанк, като замесва нас, в който случай трябва да е необикновено умен или пък луд.
- Не ми прилича нито на едното, нито на другото. Хитър е, но ако е луд, трябва да го прикрива добре. Какво?
Не бях успял да сдържа скептичната си гримаса.
- Може би „луд“ е пресилено, но е човек, който живее с мисълта, че някога е убил дете. Наложено му е било да приеме друга самоличност и се е установил в затънтено градче далеч от някогашния си дом. Мисля, че живее под огромно емоционално и психическо напрежение, направо бръмчи от натягане. Знаеш ли дали е поддържал някакъв контакт със семейството си?
- Казва, че не е. Знаем, че баща му е починал. Не му е известно къде е майка му. Каза ми, че след освобождаването си от Бърлин е живял известно време с нея, но е имал чувството, че се задушава от присъствието ѝ. Освен това е смятал, че за да свикне със своята нова самоличност, ще е по-добре да прекъсне всякакви контакти със семейството. Това не е необичайно. Отдавна се е научил да живее без тях, а и на много затворници им е трудно да се приспособят към семейните отношения, след като излязат на свобода. За Рандъл е щяло да бъде още по-трудно, защото официално вече дори не е бил член на семейството си.
- Било е някакъв социален експеримент, в който са били включени той и Лони Мидас.
- Не го ли одобряваш?
- Не, просто не разбирам напълно идеята, заложена в него.
- Трябва да научим повече.
- Да.
- И приемаме, че не е луд, но е под напрежение и може да се огъне.
- Съгласен съм - потвърдих неохотно.
- Ако отиде в полицията, старият му живот в Пастърс Бей ще приключи. Той не иска това. Иска да остане където е и да изживее там дните си. Както сам казваш, изтърпял е наказанието си. Законът и обществото не могат да имат други претенции към него по този въпрос.
- Значи да си кротува и да се надява момичето да бъде намерено?
- Такъв ще бъде моят съвет засега. Междувременно ти ще се поогледаш кой може да му изпраща тези снимки, защото знаеш, че е важно.
Беше ме хванала натясно. Рандъл Хейт не бе извършил никакво престъпление в щата Мейн, за което да знаем. Хейт бе клиент на Ейми, а аз се бях съгласил да работя за нея по случая. Обвързан бях донякъде със задължението да спазвам поверителността на информацията за клиента и това донякъде ме предпазваше от натиска на полицията да разкрия подробности за своя ангажимент, ако се стигне дотам. Обаче ситуацията, в която се бяхме озовали, не ми харесваше. За да предпазим Хейт, скривахме важна информация, която можеше да е свързана с разследването по изчезването на Ана Кор, въпреки че нямахме никакви сведения, които да говорят за пряка връзка между Хейт и престъплението, освен географската близост и сходството във възрастта на двете момичета. Това бе най-мрачната от всички мрачни територии и чувствах, че Ейми задълбава в нея.
- Смущава ли те? - попита тя. - Онова, което е извършил Рандъл, смущава ли те?
- Разбира се, че ме смущава.
- Повече, отколкото би трябвало ли? Изпитваш ли лична неприязън към него заради загубата на собствената си дъщеря? Длъжна съм да попитам. Нали разбираш?
- Разбирам. Не, не изпитвам прекомерна неприязън към него. Убил е дете, когато той самият е бил дете. Но имам усещането, че е мръсник, макар да не ми е ясно защо. Знаеш, че бих могъл да си тръгна оттук, нали? Нищо, с което се съгласих в този офис, не е обвързващо.
- Да. Но знам също така, че няма да си тръгнеш.
- Ако си права, няма ли да ми кажеш защо?
- Защото всичко това има връзка с друго дете. Защото Ана Кор е някъде там и може да е още жива. Докато има надежда за нея, ти няма да си тръгнеш. Разбирам, че си притеснен, задето няма да идем в полицията. Ще го пообработя още, да видя дали няма да размисли и да се яви доброволно, но ако ти не успееш да откриеш никаква неоспорима връзка между Ана Кор и онова, което се случва с нашия клиент, лично ще извикам ченгетата, ще седна върху него и няма да мръдна, преди да дойдат.
Докато се мъчех да си представя тази картина, тя добави:
- Защото това е другата причина да приемеш този случай: и ти като мен се чудиш дали човекът, който си прави шегички с Рандъл Хейт, не е същият, който е отвлякъл Ана Кор.
Пътувах обратно към Скарбъро, като се взирах напрегнато в мрака, докато дъждът плющеше по предното ми стъкло. В такова време фаровете на мустанга не вършеха много работа, но обичах да изкарвам колата при всяка възможност, а и когато потеглях, не беше толкова зле. Мустангът ми беше слабост, макар че ми бе приятно да живея с мисълта, че съм човек със сравнително малко слабости. На седалката до мен имаше разпечатка с имената на всички участници в делото за Селина Дей, които Хейт бе успял да си спомни. Той не бе много сигурен как се пишат някои от тях и твърдеше, че няма представа къде са сега тези хора. Когато го попитах дали не е бил изкушен да разбере нещо повече за тях, той отговори, че Уилям Лагенхаймър може и да е бил изкушен, но Рандъл Хейт не е.