И от индивиди като двамата мъже, които седяха на бара близо до грамофонния автомат с вдигнати догоре ципове на якетата, въпреки че вътре бе топло и че бяха вече на втората бира, с гръб към зарешетения прозорец, който гледаше към „Уин Стрийт“. Пред единия имаше сгънат „Бостън Хералд“, но вестникът нямаше вид на четен. Никой от двамата не изглеждаше едър и ги делеше цяло десетилетие, въпреки че лицата им бяха еднакво сурови и уморени. По-младият имаше светла къдрава коса и не носеше бижута: нито пръстени, нито часовник, нито верижки. Дългото му кожено яке бе от онези, които бяха модерни през осемдесетте, ала бе купено много по-късно. Дънките му бяха в избелено синьо с изкуствени петна от боя. Маратонките му носеха емблемата на „Найк“, макар дори да не бяха минавали покрай фабрика на въпросната фирма. Пред него имаше бутилка „Будвайзер“, но бирата бе почти недокосната.
Придружителят му бе по-набит, с дълга черна коса, пригладена с лак назад от челото, но къса отстрани и отзад, което му придаваше леко туземски вид. Лицето му бе обрасло с двудневна брада, лявата му ръка обръщаше непрекъснато пакет „Кемъл“: нагоре, настрани, надолу, настрани, нагоре, настрани, надолу, настрани. На дясната си ръка носеше два златни пръстена и на малкия пръст на лявата - още един.
Дебела златна верижка обвиваше дясната му китка, друга бе преметната на врата му и от нея висеше златен кръст. И на двете му ръце имаше татуировки, в по-голямата си част скрити от ръкавите на черното кожено яке, а в основата на тила му се подаваха тъмните краища на друг шедьовър, разположен върху гърба му. Носеше ботуши на дървосекач, силно протрити, и тъмносини дънки „Ливайс“. Около палеца и показалеца на дясната си ръка имаше белег. Приличаше на старо изгаряне. Втората му бира бе на свършване и той се чудеше дали си струва да си поръча още една. Името му бе Мартин Демпси и акцентът му издаваше скитнически живот. В ирландските барове, сред имигрантите, в гласа му се долавяха следи от някогашния живот отвъд Атлантика. Тук те не се забелязваха толкова, макар че все още присъстваха в ритъма на речта му.
Другият мъж се казваше Франсис Райън и акцентът му бе бостънско-ирландски, с много лек намек за още нещо зад него.
Те не бяха постоянни клиенти на „Уондърър“ и никой от познатите им не идваше тук. Демпси знаеше само, че ирландците не са сред етническите групи, които посещават бара, и това му беше достатъчно. Заведението се намираше извън града, встрани от обичайния му маршрут. Беше „на друго място“. Тъкмо затова го бяха избрали, защото вече бяха останали малко места, където бе истински безопасно да показват лицата си. Умората около очите и бръчките от напрежение около устните им се бяха появили наскоро. Това бяха преследвани хора.
- Искаш ли още една? - каза Демпси.
- Не, не мисля. Едва ще допия тази.
- Защо я поръча тогава?
- От учтивост. Не искам да гледам как пиеш сам.
- Обаче пия сам, защото ти изобщо не пиеш. Какво ти става?
- Не обичам да пия много, когато ми предстои работа.
- Както забелязвам, не обичаш да пиеш и след това. Ти изобщо не обичаш да пиеш.
- Не се справям с това като теб. Никога не ми е понасяло. Махмурлукът ме убива.
- Не можеш да се напиеш с две бири. И дете не може да се напие с две бири.
- Все пак имаме работа.
- Работа ли? Ние нямаме работа. Ние сме момчета за всичко, които предават съобщение. Работата е нещо друго. Работата има цел и предвидим резултат. И работата се възнаграждава накрая. Това е пропиляване на способностите ми. - Поправи се: - Извинявай, на нашите способности.
- Върви да изпушиш една цигара. Аз ще убия тук малко време.
- Мъча се да ги откажа.
- Тогава защо носиш пакета „Кемъл“ със себе си?
- Казах, че се мъча да ги откажа. Не че съм ги отказал. Впрочем виждаш ли ме да пуша? Не. Аз не пуша. Просто си играя с кутията.
- Това е нещо, което се нарича пренасочващо занимание.
- Къде, мамка му, си научил думи като пренасочващо занимание?
- Опитвам се да се образовам.
- Нагоре и само нагоре.
- Просто изпуши една, хайде. Престани да си играеш с пакета.
- Извинявай - каза Демпси, каза го искрено, но продължи да премята кутията.
Райън погледна часовника над бара.
- Мислиш ли, че този часовник е верен?
- Ако е верен, тогава ще е единственото нещо тук, което е наред. Дори джубоксът е изкривен и в цялото заведение няма един прав ръб. Пълна трагедия, това представлява то.