- Старо е.
- Не е старо. Замъците са стари. Франция е стара. Този бар не е стар. Просто е лошо построен. Дупка. По-лошо от дупка. Дупката поне е празна. Това тук е дупка, пълна с боклуци и безделници, които се подпират на стените.
- Стар е за тези места - каза Райън.
- Да нямаш акции от него?
- Нямам.
- Да не е на баща ти?
- Не.
- Майка ти да не върти бизнес в мъжката тоалетна?
- Не, тук не би изкарала и колкото да си плати таксито.
- Тогава какво те засяга, като го критикувам, и при това съвсем основателно?
- Изобщо не ме засяга.
На масата зад тях двойка около трийсетте се смееше високо на някакъв виц за Харвард и Масачузетския технологически институт. Изглеждаха твърде добре облечени за „Уондърър“ и дори без вица бе очевидно, че са влезли само за да сменят обстановката за една вечер. Жената не изглеждаше зле, но лицето ѝ беше въздългичко и белите зъби бяха твърде много за размерите на устата ѝ. Мъжът носеше раирано поло „Ралф Лорън“ и сиво-кафяв спортен панталон. Косата му бе прекалено спретнато вчесана и прибрана с продукт, който по мнението на Райън не беше създаден за ползване от мъже. Ако питаха него, този тип приличаше на идиот, но макар да беше поне с шест години по-млад от Демпси, отношението му към света не беше така войнствено и бе стигнал до извода, че ако вземе да се дразни от всеки идиот, с когото се сблъсква по пътя си, ще умре от аневризма още преди да е навършил и трийсет години.
Демпси погледна намръщено отражението на двамата в огледалото зад бара и стомахът на Райън се сви. Понякога не се знаеше каква ще бъде реакцията на Демпси дори на най-невинната ситуация. Но засега той се задоволи само да ги погледне свирепо.
- Ти го каза: ние нямаме нищо общо с този бар - поде Демпси. -Тук не е нашето място. Това не са нашите хора. Можем да говорим за тях каквото си искаме.
- Знам - каза Райън. - Мислиш ли, че този часовник е верен?
- Не сменяй темата. Ти къде си роден?
- Шампейн, Илинойс.
- Връщал ли си се някога там?
- Не. Баща ми е работил в Шампейн, когато съм се родил. След по-малко от месец сме се преместили на юг. Никога не съм се връщал там.
- Правилно. Недей да сантименталничиш заради град, който си напуснал като дете. Спомни си какво е казал Оскар Уайлд.
- Кой е Оскар Уайлд?
- Господи. Бил е писател.
- Не съм го чувал. Този часовник трябва да е верен. Имам чувството, че е верен.
- Казал е, че сантименталността е неприсъственият ден на цинизма.
- Не знам какво означава това.
- Означава, че ако си сантиментален, в действителност дълбоко в себе си си циник. Ти не искаш да си циник. Щях да го забележа.
- Не съм сантиментален. Просто мисля, че има и по-лоши места от това.
- Има по-лоши места от всяко друго. Това не означава нищо, освен ако не живееш на най-лошото място в света, в който случай то може само да стане по-хубаво.
- Африка.
- Какво?
- Мисля, че най-лошото място е някъде в Африка, някоя от онези страни, където измират от глад и се бият, и режат крайници. Виждал съм снимки: жени без ръце, малки деца. Животни, това са те.
- Както и да е. И ние си имаме доста такива. Няма нужда да ходиш в Африка, за да ги откриеш.
- Може ли да погледна часовника ти? Искам да проверя дали този е верен.
- Остави часовника. За какво се тревожиш толкова?
- Не искам да го изпуснем.
- Няма да го изпуснем. Всъщност колкото по-дълго чакаме, толкова по-малко е вероятно да го изпуснем.
- Ей. - Райън махна на бармана. - Този часовник верен ли е?
Барманът тръгна ребром към него, като бършеше ръце в кърпата за съдове, която висеше от колана към чатала му. Беше слаб и плешив, с развалени зъби, и обслужваше бара в „Уондърър“ почти от двайсет години. Говореше се, че дори помнел времето, когато джубоксът още работел. Носеше зелена тениска с името на бара отляво на гърдите. Тениските не се продаваха. Но пък и никой досега не бе проявявал желание да си купи от тях.
- Да, грижа се да е верен. Не искам да прекарам тук и минута по-дълго, отколкото съм длъжен.
- Това е най-важното - обади се Демпси. - Да накараш клиентите да се чувстват желани.
- Ако ги накарам да се чувстват желани, няма да си тръгнат оттук - отвърна барманът. - Ще опитват да говорят с мен. Аз не искам клиентите да говорят с мен.
- Дори и аз ли?
- Дори и ти.
- Човек би си помислил, че не искаш да печелиш пари - каза Демпси.
- Да, спестявах, за да си купя яхта от бакшишите, но тази мечта угасна.
- Часовникът е верен - каза Райън. - Трябва да тръгваме.
- Да, да, добре. Господи, ти си като някоя баба.