Двойката зад гърба им отново избухна в смях, този път още по-шумен. Демпси ги погледна през рамо. Смехът престана, но бе последван от тихия кикот на жената, докато мъжът ѝ говореше нещо. Демпси извади цигара от пакета и я пъхна между устните си, но не я запали.
- Познаваш ли ги? - попита той бармана.
- Не. Но не познавам и вас.
- Трябва по-добре да подбираш клиентите си.
- Тук разчитаме само на естествения подбор.
- Така ли? Е, на път си да видиш дарвинизма в действие.
Демпси се нахвърли върху мъжа, преди Райън да успее да реагира. Когато Райън стигна до масата, той вече подпираше с лакът брадата на провинилия се, забил бе коляно в топките му и с цялата си тежест опитваше да го провре през стената.
- Каза ли нещо по мой адрес - рече Демпси. - А, каза ли?
Част от плюнката му се лепна върху лицето на мъжа, което бързо ставаше все по-тъмночервено. Човекът опита да поклати глава, но почти не можеше да я движи. От устата му се изтръгна хриптене. Жената до него посегна, сякаш за да дръпне ръката на Демпси. Той завъртя глава към нея и каза:
- Недей.
- Моля - каза жената.
- Моля какво? - попита Демпси.
- Моля, остави го на мира.
- Сега не се смееш, а, кучко с конска физиономия. Отговори ми. Отговори ми!
- Не, не се смея.
Сякаш за да го потвърди, тя се разплака. Райън предпазливо докосна Демпси по рамото.
- Хайде, остави това. Нямаме повече работа тук.
Демпси бавно разхлаби хватката.
- Връщайте се в шибания си Кеймбридж, там ви е мястото - каза той. - Само да ви видя още веднъж тук, ще я изнасиля, а теб ще те накарам да гледаш.
Демпси се изправи и се отдръпна. Дишаше тежко. Жертвата му бе така стъписана, че дори не беше помръднала. Така се постъпваше със слабаците: ако им налетиш внезапно и ги стреснеш достатъчно, нямаше нужда истински да ги нараняваш.
Барманът наблюдаваше Демпси внимателно. Дори не се беше опитал да прекрати инцидента, защото бе виждал всичко това неведнъж и беше готов, преди да се намеси, да остави за известно време събитията на естествения им ход. Видяното сякаш не го впечатли. Но повече нямаше да са добре дошли тук, не че имаха намерение да идват отново.
Демпси хвърли двайсетачка на плота и каза на бармана:
- За яхтата ти.
- Ще я кръстя на теб - отвърна му той. - Гъз със „с“ ли се пишеше?
- Пиши го със „с“. Така ще знаем, че е твоята, когато я подпалим.
Взе си пакета цигари и го пусна в джоба на якето.
- Хайде, идвай - каза на Райън. - Да свършваме с това.
7
Къщата беше обикновена във всяко отношение, просто поредната неотличаваща се с нищо кутия на улица в покрайнините на Бедфорд между многото други такива кутии, всяка със своя кола на алеята и трепкаща светлина от телевизионен екран в предната стая. Имаше украса за Хелоуин: надгробни плочи и плашила и започнали да загниват тиквени фенери, които привличаха последните нощни насекоми. Райън усети как тежестта на бирата опъва пикочния му мехур. Можеше да отиде в тоалетната на „Уондъдър“, ако не беше Демпси с неговите щуротии. Ето го и сега, ругае живота на хора, които дори не познава, сякаш собственият му живот върви по мед и масло.
- Погледни всичките тези боклуци по моравите - каза той, докато паркираше колата. - Как мислиш, колко от тези хора имат собствени деца?
- Какво имаш предвид?
- Не мислиш ли, че има нещо нередно, когато самотен възрастен мъж изважда навън тези хелоуински боклуци, за да привлича децата?
- Не, не мисля, че има нещо нередно - поде Райън, но се усети и замълча.
Не изглеждаше много умно да твърди, че е редно да използваш украса за Хелоуин, за да привличаш децата, защото това неизбежно водеше до въпроса защо ще искаш да ги привличаш. Опита отново.
- Както го казваш, звучи сякаш в това има нещо лошо, а няма. Не е така. Просто хората зачитат духа на празника, както по Коледа.
- Не ми говори и за Коледата - каза Демпси.
- Знаеш ли, ти си едно жалко копеле.
- А ти си прекалено доверчив. Това ще те убие.
Демпси проверяваше пистолета си и това му попречи да види погледа, който му хвърли Райън. Ако го беше видял, може би щеше да промени своето отношение към по-младия мъж. Ала пропусна да го забележи. Когато вдигна очи, само челото на Райън бе леко навъсено.
- От нас се искаше просто да поговорим с него - каза той.
- Ще поговорим. Обаче искаме да сме сигурни, че ще ни слуша с цялото си внимание. И кога си станал толкова чувствителен?
- Той не е опасен. Виждал съм го. Няма да ни трябва пистолет.