Следователно ми оставаше само съдията, Морис П. Боуенс. Според Хейт Боуенс бе инициаторът на предложението на момчетата да бъдат предложени нови самоличности, преди да бъдат освободени. Намерих кратка онлайн биография на Боуенс, написана след пенсионирането му като съдия.
Той бе започнал юридическата си практика в Пенсилвания, но впоследствие се бе преместил в Северна Дакота и след време бе станал съдия във федералния съд там. Пенсионирал се бе през 2005 г. с намерението да се установи за постоянно в своята къща край Бисмарк и както сам се бе изразил, да гледа „как могъщата река Мисури тече покрай портите му“.
В телефонния указател на Бисмарк бе вписан само един Морис П. Боуенс. Поради липса на по-добри занимания набрах номера и на третото позвъняване се обади жена. Казах ѝ името и професията си и попитах дали това е жилището на бившия съдия. Тя отговори утвърдително и поясни:
- Аз съм дъщеря му Анита.
- Бих ли могъл да поговоря с баща ви? Във връзка с едно от старите му дела.
- Съжалявам. През последните осемнайсет месеца баща ми прекара поредица от инсулти. В резултат на това се чувства много слаб и говори с големи усилия. В момента аз се грижа за работите му.
- Съжалявам да го чуя. Ще съм ви благодарен, ако споменете на баща си, че съм се обаждал. Става дума за Рандъл Хейт или Уилям Лагерхаймър, зависи как предпочита да си го спомня баща ви. Аз работя за господин Хейт. Моля ви, кажете на баща си, че доколкото ми е известно, господин Хейт не е извършил нищо нередно, но е в трудна ситуация и всяка информация, която баща ви би могъл да ми предаде, ще ми бъде от полза.
- Каква информация търсите? - попита тя.
Споменах делото за Селина Дей и споразумението, сключено с Р. Дийн Бейли. Помолих за всякакви сведения относно споразумението, каквито баща ѝ би могъл да даде, както и за други подробности, които счете, че имат някакво отношение към него. Честно казано, опипвах почвата в тъмното, но на този етап всяка светлинка, която съдията можеше да хвърли върху случая, щеше да е нещо повече от пълния мрак.
Ако имената, които дадох на Анита, означаваха нещо за нея, тя не го каза. Съгласи се да вземе номерата на телефона и на факса ми, както и моя имейл адрес. Дадох ѝ и данните на Ейми Прайс и ѝ казах, че съм нает от нея за случая на Хейт и по тази причина съм обвързан от задължението да спазвам поверителността на информацията за клиента. Тя каза, че баща ѝ спи, но щом се събуди, ще му съобщи за моето обаждане. Благодарих ѝ, затворих и веднага се обадих на Ейми Прайс да ѝ съобщя, че съм установил нещо като контакт с Боуенс. След това, понеже засега не можех да направя нищо повече, си приготвих проста вечеря от макарони със сос песто и я изядох, докато гледах новините на портативния телевизор в кухнята. Изчезването на Ана Кор беше втората тема след голямата автомобилна катастрофа северно от Огъста, но ми бе ясно, че телевизиите вече губеха интерес. В края на краищата не разполагаха с друго, освен с многото начини да кажат, че не е постигнат напредък. Ана Кор щеше да се върне начело на новините само ако бъдеше намерена, жива или мъртва.
Когато новините приключиха, взех роман от Уили Влотин[11] и легнах на опърпания диван в офиса да почета, но онази снимка на Селина Дей все не ми позволяваше да се концентрирам и докато прехвърлях в ума си подробностите около историята на Рандъл Хейт, трябва да бях задрямал за малко. Реалността се смеси със съня, както се случва, когато човек заспи неочаквано, и ми се стори, че виждам как Хейт стои отвън пред прозореца и ме гледа. Кожата му бе много бледа, по скалпа и лицето му имаше бръчки, които преди не бях забелязвал, сякаш черепът му бе започнал да се смалява. Той вдигна дясната ръка, заби я в плътта си и лицето му се отдели. Онова, което остана, бе кърваво и жълто като восък, но все пак се познаваше, че е той. Заповтаря същото действие отново и отново, като редуваше ръцете и хвърляше остатъците в краката си като паяк, който отърсва своята външна кожа, за да порасне, докато там, където преди бяха чертите му, остана само бяло петно. Очните орбити - празни и въпреки това продължаващи някак да ронят сълзи. Разбуди ме бръмченето на компютъра. В пощенската ми кутия имаше писмо от Анита Боуенс, което се състоеше от кратко съобщение и едно приложение.