- Киното ли? Разбира се.
- Намерете къде да паркирате. Възможно най-близо до него.
- Сега ли?
- Не, другия месец. Дай ми Демпси.
- Той не е тук. Аз съм в колата. Той е вътре.
- Защо?
- В случай че човекът се върне, нали разбираш.
- Кой е вътре с него?
- Една жена. Съпругата.
В другия край на линията се възцари тишина и Райън разбра, че онзи е схванал. Той поначало умееше да преценява хората, или поне така му се беше струвало. Само че бе загубил тази своя способност, когато трябваше да се справи с враговете си.
- Изкарай го от там. Важно е.
Затвори. Райън държеше телефона в едната ръка, а пистолета в другата. Пъхна пистолета обратно в калъфа на глезена, после бързо прекоси улицата. Мина мъж с вестник под мишницата и в ръката с кутия бира, скрита в кафяв хартиен плик. Мъжът кимна и той му отвърна с кимване. Не го изпусна от поглед чак до къщата на Нейпиър, но човекът не погледна назад.
Когато излезе, бе оставил входната врата незаключена. Отвори я твърде бързо, тя се блъсна в стената и той извика, да не би Демпси да изпадне в паника и да изскочи, размахвайки пистолет или нож.
- Аз съм! Трябва да тръгваме.
Почука на вратата на дневната, преди да влезе. Видя Демпси да закопчава колана на дънките си. Хелън Нейпиър бе на колене на дивана. Чорапите и гащите ѝ бяха хвърлени на пода. Тя оправяше роклята си, дърпаше я надолу да покрие бедрата, обърната с гръб към вратата. Раменете ѝ се тресяха. Не се обърна да го погледне.
- Тя добре ли е? - попита Райън.
- А ти как мислиш? Ако това е утеха за теб, бях внимателен с нея. Обаче влизаш точно навреме. Това ти го признавам. Няколко минути по-рано можех да се ядосам, че ни смущаваш.
Демпси огледа стаята да се увери, че не е изтървал нещо, после се обърна към госпожа Нейпиър.
- Хелън...
Тя се скова, но не се обърна да го погледне.
- Имаш избор - продължи той. - Можеш да кажеш на съпруга си какво се случи тази вечер. Както съм чувал, подобно нещо може да го вбеси и да го накара да тръгне да ме търси. Ако го стори, ще го убия. Той сам ти навлече това, но няма да погледне нещата по този начин. И знаеш, че ако му кажеш, едва ли ще си помогнеш. Познавах един, чиято приятелка бе изнасилена. След това вече изобщо не можеше да я приема по същия начин. Сигурно си е мислил, че вече е развалена стока. Каквато и да е била причината, те скъсаха. И край на историята. Помисли за това, преди да си отвориш устата и да изтропаш всичко на мъжа си. Ако бях на твое място, щях да му кажа, че сме дошли, че сме те изплашили до смърт и че той трябва да си оправи нещата, преди да дойдем втори път. - Демпси взе кутията от обувки. - Междувременно ще взема парите като частично плащане за причинените загуби. Сега си тръгваме. Така че се оправи. Нали не искаш да те завари в този вид, когато се върне.
Той профуча покрай Райън на път към вратата.
- Идваш ли?
Райън още гледаше госпожа Нейпиър.
- Искаш да ѝ се извиниш още веднъж ли? - попита Демпси. -Можеш, ако мислиш, че ще помогне.
Но Райън само поклати глава. В онова, което виждаше, нещо не беше наред: не беше само изнасилването, имаше още нещо, което бе станало след това. Опита се да разбере какво бе то, но не можа, а после Демпси го дръпна навън, тръгнаха към колата и докато му разказваше за обаждането, забрави за момент изнасилването.
- Превърнахме се в истинско 911 - каза Демпси. Той броеше парите в кутията, като прехвърляше с пръст вързаните банкноти. Извади четиристотин на двайсетачки, раздели ги на две равни половини, после пъхна двеста в портфейла си и двеста в джоба на Райън.
- Джобни пари. Ако ти даде още, просто ги вземи и си затваряй устата.
- Колко имаше там? - попита Райън.
- Вече две и двеста, плюс малко дребни.
Райън се разсмя. Другата му възможност бе да отбие встрани и да започне да блъска с юмруци по тротоара от отчаяние.
- Всичко това за някакви скапани три хиляди долара?
- Ей, аз си прекарах добре.
Сега вече Райън отби, като накара шофиращия зад тях да надуе възмутено клаксона. Завъртя се на седалката, готов да свали предпазния колан и да изтръгне гръкляна на Демпси, но ръката на Демпси вече беше на пистолета. Другата бе вдигната със сочещ предупредително показалец.
- Какво, ще ме убиеш ли? - попита Райън. - Този път ще натиснеш спусъка?
- Не, обаче ще ти счупя носа с него, ще стигна и по-далеч, ако ме накараш. Искаш ли да ти причиня това?
- Ти изнасили жена само заради две-три хилядарки.