Но вече не бе първа младост , а имаше гладни младоци, начело с Оуени Фаръл, най-безскрупулния от всички, които считаха, че е дошло тяхното време. Бързо, толкова бързо, че Томи почти не бе имал време да забележи заплахата, преди тя да го бе връхлетяла, бизнесът му започна да се разпада.
Онзи разлом, чието съществуване бе отричал толкова дълго, се разшири и целият негов свят рухна в него. Изолираха го и шушукането започна. Томи Морис вече не е непоклатим. Томи Морис вече не е благонадежден. Томи Морис представлява заплаха, защото знае твърде много. Хора, на които се бе доверявал, започваха да се отдръпват от него, за да не ги улучи някой заблуден куршум, когато настъпи краят. Парите изчезваха, а заедно с тях и съдружниците му. Томи знаеше какво ще стане с него. Помнеше Доналд Килийн, който бе главатарят в Саути, докато през 1972 г. Уайти реши, че неговото царуване е приключило, и нареди да го застрелят на партито по случай четвъртия рожден ден на сина му. Сякаш за да подчертае лекотата на прехода и да създаде чувство за приемственост, впоследствие Уайти превърна бившата глав-на квартира на Килийн, кафене „Транзит“, в своя база, като го преименувал на „Трите О“
Томи нямаше намерение да свършва като Килийн.
Обаче те не спираха да го ядат - ченгетата, федералните , другите като него. Принуден бе да поиска среща и се уговориха за един бар в Челси след работно време. В деня на срещата Томи получи анонимно обаждане, в което го съветваха да не отива.
И тогава Томи Морис се срина.
Томи се качи и се сгуши на задната седалка.
- Карай - каза той.
- Накъде да карам? - попита Райън.
- Няма значение. Просто карай.
Райън потегли по посока на най-близкия изход от града. Демпси подаде пълната с банкноти кутия. Томи ги преброи и даде по още двеста долара и на двамата.
- Можете да ги добавите към онова, което вече сте взели.
- Засегнат съм, Томи - каза Демпси.
- Ще бъдеш, ако още веднъж те хвана с ръка в меда. - Демпси не каза нищо, но повдигна едната си вежда към Райън.
- Имаш ли новини? - попита Демпси.
- Да, имам новини.
- За Оуени ли?
- Не - каза Томи. Изглеждаше отнесен и объркан. - Може би. Не знам.
Демпси погледна възрастния мъж в огледалото за обратно виждане.
- Какво има, Томи? - попита той и в гласа му имаше искрена загриженост.
- Лично е - отвърна накрая Томи. - Касае семейството ми.
II
Недейте ни пита
какво е в мига,
когато тялото ти побегне от онова глупаво облаче дъх с форма на агне.
Тук, долу, никой не пита.
Всички умряхме
с ботуш на гърлата.
Всички угаснахме,
крещейки нечие кърваво име.
10
По крайбрежието на Мейн има места, които са изумително красиви, често от типа на онези по пощенските картички, които привличат туристите и наркоманите. Тези участъци от бреговата линия са осеяни със скъпи къщи, замаскирани като летни вили, и в магазините за хранителни стоки на градовете, които ги обслужват, се предлагат деликатеси, а собствениците и персоналът на претенциозните ресторанти живеят с чувството, че предлагат услуги, костващи много усилия, на хора, които не ги заслужават.
Но има и други места, които показват суровия нрав на океана, селища, сгушени зад защитни стени от черни скали, самотни плажове, върху които вълните се хвърлят като обсаждащи армии и от векове рушат малко по малко преградите по пътя си, уверени, че един ден океанът ще победи и ще залее сушата. На тези места дърветата са превити от вятъра, а обрулените от бурите къщи са мрачни и примирени като кучетата, които обикалят в дворовете им. В градовете туристите не са добре дошли, защото няма какво да им се предложи, а и не могат да дадат нищо, освен да послужат на местните жители като огледало на собствените им разочарования. Животът там е труден. Онези, които са млади и амбициозни, напускат, а младите, които нямат амбиции, остават или за известно време се запиляват нанякъде и после се връщат, защото малките градове имат своите примамки и умеят да забиват въдиците си дълбоко в кожата, плътта и душата. Но на тези места има равновесие, което трябва да бъде поддържано, и в единението на жителите им има сила. Новопристигналите са добре дошли, докато играят своята роля в голямата схема на всекидневието, намирайки нивото и ролята си в общата машинария, която движи живота в града само ако в началото дават достатъчно, за да покажат добра воля, но не толкова много, че да изглеждат сервилни; ако слушат повече и говорят по-малко; и ако не възразяват, защото тук несъгласието може да бъде изтълкувано като несговорчивост, а човек трябва да си спечели правото да бъде несговорчив, и то само след дълги години на предпазливи, тривиални и добре подбирани аргументи; и ако разбере, че градът е установена даденост, но също и разтегливо понятие, нещо, което трябва да е отворено за малките промени, внасяни от ражданията и женитбите, обществените настроения и смъртността, за да си остане в крайна сметка същото.