Ето една от тези истини: отвличането на дете след три часа по правило се третира като убийство.
Първият проблем, с който се сблъскаха разследващите изчезването на Ана Кор, възникна от закъснялото обявяване на тревога код оранжево. Ана беше изчезнала от малък, но оживен мол на сушата, където бе отишла с приятелката си от училище Хелън Дъбюк и майка ѝ на съботно пазаруване, най-вече за да си купи „Великия Гетсби“ за часовете по литература. Отделила се от Дъбюкови, за да влезе в магазина за нови и употребявани книги, докато те отишли в „Сиърс“ да купят на Хелън обувки за училище. Не се разтревожили особено, когато изминали двайсет минути, а Ана още не се била присъединила към тях; тя била дете със слабост към книжарниците и били сигурни, че просто се е свила в някой ъгъл с роман в ръцете, зачела се е и сюжетът я е погълнал изцяло. Обаче в книжарницата я нямало. Продавачът си спом-нил Ана и казал, че не е останала дълго, само прегледала рафтовете, после взела своята книга и си тръгнала. Хелън и майка ѝ се върнали при колата, и там я нямало. Опитали да се свържат с нея по джиесема, ала той се включил направо на гласова поща. Претърсили мола, което не им отнело много време, после позвънили в дома на Ана, да не би случайно да се е прибрала с колата на някой друг, без да си направи труда да се обади, макар че това щяло да е нехарактерно за нея. Валъри Кор не си била вкъщи. По-късно щяло да се разбере, че си е правила косата при Луиз Дусет, която държала малък фризьорски салон на „Мейн Стрийт“, на задната страна на къщата си. Телефонът на Валъри иззвънял, докато миели косата ѝ, и тя не го чула заради шума на водата.
Накрая госпожа Дъбюк се обадила, не на 911, а в самия полицейски участък на Пастърс Бей. Било само по силата на навика, нещо обичайно за жителите на малък град със собствена полиция, но това довело до ново забавяне, докато началникът на полицията Алън обмислял дали да сигнализира шерифството и щатската полиция, която на свой ред трябвало да информира отдела си за криминални разследва-ния. Когато бе обявена тревогата код оранжево, вече беше изминал час и петнайсет минути, или повече от една трета от тричасовия срок, считан за решаващ при всяко отвличане на малолетен, след изтичането на който детето се приема за мъртво. Но след като тревогата бе обявена, властите реагираха бързо. В щата имаше установени процедури за случаи като този, те бяха задействани незабавно и с координацията им се зае Обединеният организационен екип за справяне с произшествията. В района бяха съсредоточени полицейски патрули, които започнаха да обикалят пътищата. В Пастърс Бей бе изпратен екип за проверка на уликите, запланувано бе компютърът на Ана Кор да бъде изследван за нещо подозрително и да се поиска от майката да подпише декларация, с която да даде достъп до данните за разговорите, водени от джиесема на Ана. Мобилният ѝ оператор бе вече уведомен и бяха направени опити да се установи местонахождението на телефона, но онзи, който я бе отвлякъл, не само че го беше изключил, но и бе извадил батерията и бе ликвидирал възможността той да бъде засечен.
Данните за жертвата бяха изпратени в Националния криминален информационен център, след което Ана Кор автоматично бе включена в категорията „изчезнало или застрашено лице“. Това на свой ред доведе до уведомяването на Центъра за изчезнали и малтретирани деца и на ФБР. Звеното „Адам“, специализираният отряд на Националния център за изчезнали и малтретирани деца, бе готово за действие, регионалното Звено за бързи действия при отвличане на деца в Бостън беше на крак и чакаше официалното искане за помощ от мейнската щатска полиция. Лесничеите започваха подготовка за щателно претърсване на ненаселените райони около предполагаемото място на отвличането. Когато предвидените три часа изтекоха и Ана Кор все още не беше на-мерена, през редиците на полицейските служители премина лека вълна. Това бе безмълвно признание, че сега естеството на разследването задължително ще се промени. Направен бе списък с членове на семейството и близки приятели - първите заподозрени, когато пострада дете. Всички се съгласиха да се явят на разпит, придружен от тест с детектор на лъжата. Първа беше разпитана Валъри Кор.