Той скри лице в дланите си и остана така.
- Забравяте нещо - казах аз.
- И по-точно?
- Момента, в който става всичко това.
Той смъкна ръцете до горната част на носа и очите надникнаха над оформената от тях пирамида.
- Имате предвид Ана Кор.
- Да. Ако това се разчуе против волята ви, вие ще се превърнете в заподозрян. Нека се върнем отново към онзи ден. Какво си спомняте за него?
- Защо?
- Защото искам да знам. Започнете от началото.
- Онази сутрин бях вън от града. Тръгнах малко след девет.
- Срещи ли имахте?
- Само една. Тя беше в Нортпорт. Знаете това.
- Какво правихте после?
- Обядвах, върнах се вкъщи. Не се чувствах добре. Казах ви го, когато се видяхме първия път.
- Срещнахте ли някого, имахте ли някакви посетители, обаждахте ли се по телефона?
- Не. И повтарям, казах ви го: легнах на дивана. Заспах.
- Кога се събудихте?
- Не си спомням.
- На дивана ли прекарахте нощта?
- Не, преместих се на леглото.
- Тъмно ли беше тогава?
- Така мисля. Не съм сигурен. Моля ви, престанете!
- Това са въпросите, които ще ви зададат полицаите, господин Хейт, ако миналото ви излезе наяве. Добре е да имате добри отговори и за тях, особено ако някой ги е информирал анонимно, че местният счетоводител е осъждан убиец на дете.
- Господи. Боже господи.
Той се облегна назад, очите му бяха затворени.
- Говорите за изпреварване на нещо, което може и да не се случи - каза той.
- Преследва ви някой, който знае за Селина Дей. Този човек вече засилва кампанията срещу вас, като ви изпраща порнографски снимки на деца, притежанието на каквито е престъпление. Не вярвам, че ще спре дотук. Следващата стъпка е да започне да намеква за миналото ви пред по-широк кръг от обществеността.
- Трябва да помисля върху това - каза накрая той.
- Направете го, но на ваше място не бих мислил прекалено дълго. Има и още нещо.
- Какво? - Звучеше уморено.
- Трябва да имате предвид, че може да не ви изнудват или тормозят само заради минало престъпление.
- Тогава защо?
- Възможно е да ви подготвят капан, за да ви уличат за изчезването на Ана Кор - казах аз.
След това го оставих да си помисли за своето бъдеще, за краткото бъдеще, което му бе останало.
11
Полицейският участък на Пастърс Бей заемаше част от сградата на общината, а както се разбираше от табелата пред вратата и кратките погледи, които хвърлих през прозорците на минаване, под нейния покрив бяха подслонени също така градският архив, пожарната команда, градската служба по чистота, помещения за срещи и за събрания, картотеки, незаети бюра, затрупани с камари книжа, и колекцията на Пастърс Бей от костюми за Хелоуин, глави на плюшени животни, шапки и бради на Дядо Коледа. С изчезването на Ана Кор претенциите към сградата явно се бяха увеличили значително и на паркинга ѝ сега можеха да се видят множество щатски полицейски коли, тъмни джипове без отличителни знаци и фургон на звеното за работа на местопрестъплението, които бяха паркирани редом с единствения поочукан експлорър на полицейското управление в Пастърс Бей. Там бе и караваната „Уинебейго“, която Централният следствен отдел използваше понякога като мобилен команден пункт, но около нея не се забелязваше никакво движение.
Бях искал да видя Рандъл Хейт в обстановката, в която живее, сякаш като го сторех, щях да започна да го разбирам по-добре, но единственият извод, който си бях направил от срещата ни, беше, че Хейт си остава заблудена душа, дълбоко объркан и изпълнен с противоречия човек. Все повече започваше да ми се струва, че при цялата си добронамереност социалният експеримент на съдия Боуенс видимо е завършил с дълбоки екзистенциални последствия за младия мъж, на когото се е опитал да помогне. Това на свой ред повдигаше въпроса дали и Лони Мидас бе преживял, или не бе преживял подобна криза на идентичността.