- Все още разполагате с Рандъл Хейт - казах аз. - Разполагате с пликовете и с разказаното от него.
- Алън сне пръстовите отпечатъци на Хейт този следобед. Ще ги използваме, за да го елиминираме като заподозрян. На някои от снимките има отпечатъци, но се обзалагам, че са на Хейт. Самите снимки са поне второ поколение, така че едва ли са правени от онзи, който ги е изпратил. Ще изследваме лепилото на пликовете с надеждата да открием следи от слюнка, а по хартията и съдържанието им може би ще открием епителни клетки. Може да ни провърви с някой косъм или ресница, но ако ДНК-то не е в системата, това ще ни е от полза само ако имаме заподозрян. Етикетите с адреса са напечатани на машина, така че почерковият анализ отпада. Засега тази чаша е наполовина празна, приятелю, и това, че онзи, който тормози клиента ти, е същото лице, което е отвлякло Ана Кор, си остава само предположение.
- А Лони Мидас? '
- Мистериозният изчезнал съучастник? Вече се свързахме със Северна Дакота и те ще направят копия от архивите. Ще ги получим до понеделник.
Чудех се дали ще успея да убедя Уолш да ми ги покаже.
- Чувам мислите ти - каза той. - Отговорът е „не“. Не може да видиш документите от архива.
- Това е впечатляващо. Трябвало е да станеш улична врачка. Следили ли са движението на Мидас и Хейт след освобождаването им от затвора?
- Засега знаем само, че Хейт е поддържал връзка с тях известно време, но Мидас не е. Подробностите ще трябва да почакат, докато получим материалите от архива.
- Значи не знаят къде е Мидас?
- Както изглежда, нямат представа.
Бирата пристигна. Аз отпивах от моята бавно, същото правеше и Уолш. Пиянската сцена бе прекратена за известно време.
- Единствената светлинка за деня бе Томи Морис - каза Уолш. - И да, в началото аз бях също толкова изненадан от споменаването на името му.
- Федералните са го хванали?
- Не, той ги е хванал. Това ще ти хареса. Томи Морис, заедно с дясната си ръка, прословутия бомбаджия на име Мартин Демпси, са влезли в къщата на Кор и са държали двама агенти на мушката, докато заместник-шерифът е броял облаците отвън. Томи е искал да говори със сестра си, какво друго е можел да стори?
При изчезване на дете беше рутинна практика двама полицаи, а понякога, когато в издирването се включваше ФБР, двама федерални агенти да стоят непрекъснато при родителите му. Правеше се главно като израз на подкрепа и грижа, но това също така позволяваше на разследващите да се запознаят отблизо с динамиката в семейството. Тъй като Валъри Кор бе сестра на Томи Морис, това правеше семейната ѝ динамика особено интересна.
- Агенти на Енгъл ли бяха?
- Да. Очаквало се е да поддържат връзка със специалното звено за спешни действия при отвличане на деца на ФБР, но на тях не им е била нужна такава връзка. В края на краищата те са тук най-вече заради Томи Морис, не заради Ана Кор.
- Валъри Кор каза ли какво са си говорили с брат ѝ?
- Само че Томи е бил загрижен за племенницата си и е искал да знае има ли някакъв напредък в издирването ѝ. Тя не е могла да му каже много. Томи я вързал, по-скоро за заблуда, оставил агентите на пода, вързани и със запушени уста, и отново изчезнал в заешката си дупка. Колата, която са използвали, е била открадната от кинотеатър и после зарязана край извънградски базар, но продавачка в магазин за трикотажни изделия видяла, че някой взел Томи и Демпси. Автомобилът, с който са ги прибрали, също се оказа краден и още не сме го открили. Предполагаме, че и него са оставили някъде и сега са на третото си пътуване за деня.
- Да се справи с двама федерални агенти - това е впечатляващо.
- Енгъл не мисли така. Двамата агенти вече са по средата на пътя за Бойси, Айдахо. Зове ги кариерата да залавят контрабандисти на картофи. Но да се върнем към сериозния тон. Новината от Бостън е, че пет от момчетата на Оуени Фаръл са се загубили от радара. Трима от тях са професионални убийци, а другите двама - обещаващи новаци. Енгъл е прегракнал от крясъци, а Пастърс Бей започва да прилича на Тумбстоун28 в нощта преди голямата стрелба.
- Енгъл е странен човек - казах аз. - Поема голям риск, като използва случая „Кор“ като примамка, за да залови Томи Морис.
- Както показват днешните събития.
- Но Енгъл не е глупак.
- Не, не е.
Уолш ме наблюдаваше, очаквайки да види накъде може да тръгне потокът на моите мисли. Или знаеше нещо повече от мен за играта на Енгъл, или бе стигнал до същите изводи, към които се приближавах и аз.
- Глупав човек би оставил Томи Морис да беснее на свобода с надеждата късметът или здравият разум да надделеят - продължих аз. - Умният би се постарал да изглежда така.