Уолш продължаваше да мълчи, но лявата му вежда се повдигна окуражаващо и когато заговорих отново, получих кратки иронични аплодисменти.
- Той следи Томи Морис - казах аз. - Някой докладва на ФБР.
29
Когато най-сетне двамата с Уолш си тръгнахме от бара, нощното небе беше ясно. Той бе оставил без коментар предположението ми, че Енгьл получава информация от Бостън - или от член на все повече стесняващия се кръг около Морис, или от човек, който е близък до онези, които го искат мъртъв, и аз бях счел за разумно да не го притискам с въпроси. Вместо това се бяхме върнали на темата за Ана Кор и бях разбрал, че Уолш, който нямаше собствени деца, бе приел изчезването ѝ като лична кауза и користното отношение на Енгьл към съдбата ѝ започваше все повече да го дразни. Когато по-рано вечерта ме беше подкачал, наричайки ме кръстоносец и благороден рицар, той се беше присмивал не толкова на мен, колкото на самия себе си.
Попита ме какво ще правя сега, след като Рандъл Хейт бе „свалил от плещите си бремето на своето минало“, и аз отговорих, че бремето на Хейт едва ли може да бъде отхвърлено толкова лесно.
- Той е сърдит - казах аз.
- Защо?
- Защото мисли, че е оценяван по една-единствена лоша постъпка и не може да избяга от тази оценка.
- Но никой не е знаел какво е сторил, докато не е дошъл при теб и Ейми Прайс.
- Той е знаел. Хейт е каша от противоречия, бъркотия от самоличности. Единственото нещо, в което може да бъде сигурен за себе си, е, че е присъствал, когато Селина Дей е умряла, но при все това не е много наясно колко голямо е било участието му в случилото се.
- Той е част от социален експеримент - каза Уолш. - Като изключим това, че никой не е наблюдавал внимателно обектите, след като са били пуснати в джунглата.
Намерил бях примери и за други подобни опити, ала не бяха много. На учениците, убили невръстния Джеймс Бългър през 1993 г. в Англия, бе дадена нова самоличност след излежаване на присъдата, макар че единият от тях, Джон Венабълс, впоследствие бе осъден за притежание на детска порнография и бе върнат в затвора за две години. Съучастникът му в убийството Робърт Томпсън очевидно не беше създавал повече неприятности. На медиите е било забранено да разкриват подробности за техните нови самоличности. Изглежда, че съдия Боуенс бе изпреварил своето време, предвиждайки проблемите, пред които ще се изправят Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър, след като бъдат освободени. Но за жалост не беше предвидил психологическите трудности при адаптирането към нова самоличност, особено след подобно тежко престъпление срещу дете, извършено, докато и те самите са били още деца.
- Ти, изглежда, много се интересуваш от Лони Мидас - казах аз.
- Двамата с теб вършим това от много време - отвърна Уолш. - Пъхнеш ли зад решетките човек, който е затаил злоба, той може би ще намери начин да потърси възмездие, след като бъде освободен. Щом получим архивните документи от Северна Дакота, ще научим повече за Мидас и тогава ще можем да го приберем на топло или да го задраскаме от списъка. Аз няма да оставя Валъри Кор да се люшка на вятъра с години, стига да е по силите ми. Искам дъщеря ѝ да бъде намерена, за предпочитане жива. Но в цялата тази работа има нещо съмнително и разказаното от Хейт днес потвърждава това. Някой си играе с всички ни, не само с Рандъл Хейт.
След това Уолш бе извикал да донесат сметката, но бе накарал мен да платя. Сега над нас се стелеше ноемврийският мрак, пронизван от светлинките на мъртви звезди. Моят дядо знаеше това-онова за нощното небе и беше опитал да ми го предаде. По спомен успях да открия Водолей и Пегас, Риби и Кит, с Юпитер в центъра им. Под бледнеещия сърп на Луната ниско на източно-североизточния край на небето скоро щеше да се покаже Венера. С напредването на месеца тя щеше да става все по-малка и по-ярка, отдалечавайки се от нас и едновременно с това приближавайки се до Слънцето. Астрономите в Нова Англия обещаваха този месец да се видят на два пъти метеоритни дъждове: от Тауридите на кометата Енке и Леонидите на кометата Темпъл-Тътъл29. Тауридите щели да бъдат по-ярки, Леонидите - по-многобройни. Щели да напомнят на хората, които ги наблюдават, за неспирното бързо кръжене на Земята около Слънцето, за движението на нашата планета в космическото пространство и ако са достатъчно мъдри, за да го разберат, за собствената им незначителност. Уолш вдигна поглед към нощното небе и потръпна пред неговата необятност. Желанието му да се напием и двамата не се беше осъществило, но трийсет и шестте часа без сън бяха изчерпали силите му и аз се бях примирил, че ще трябва да се разправям с него за ключовете от колата му.