Тропането по задната врата го стресна толкова, че катурна страничната масичка и бутилката уиски започна да се излива на килима. Вдигна я преди да е изцапала много, после завинти капачката и хвана бутилката за гърлото, размахвайки я като бухалка.
Чукането се повтори.
- Кой е? - извика, но нямаше отговор.
Отиде в кухнята. На заключената врата имаше стъкло, но отвън не се виждаше никой и сензорът за движение, който включваше нощем лампата над вратата, не се беше задействал. Съжали, че няма пистолет, но законите за притежание на оръжие бяха такива, че бе невъзможно да го купи без усложнения, а никога не бе имал причина да си го набави по втория начин. Остави бутилката и взе от рафта нож за обезкостяване. Погледна през кухненския прозорец и видя на полянката зад къщата силуета на момичето. Въпреки светлината на бледия полумесец то не хвърляше сянка, защото самото то едва ли бе нещо повече от сянка. Момичето вдигна дясната си ръка, направи му знак с показалеца и той се готвеше да отвори, когато друга фигура привлече вниманието му.
Зад нея имаше мъж, той стоеше между двете върби в дъното на градината, чиито почти оголени клони висяха толкова ниско, че очертанията им се сливаха с неговите и той приличаше на построение от кора, вейки и умиращи кафяви листа. Мъжът не помръдваше и Рандъл не можеше да види лицето му, но въпреки това знаеше кой е. В края на краищата и двамата имаха пръст в смъртта на Селина Дей.
Дръпна се от вратата. Момичето вече не се виждаше на полянката, но тропането се чу отново.
Чук-чук-чук.
Отново бе дошло пред вратата. Излез. Излез, излез, защото времето тече и е дошъл приятел, който винаги си очаквал да дойде. Не можеш да се скриеш от него, както не можеш да се скриеш и от мен. Бягството няма да ти помогне, вече не. Наближава краят, разплатата.
Чук-чук-чук.
Излез. Не ни карай да влизаме вътре, за да те вземем.
Чук-чук-ЧУК.
Той отстъпи заднишком в дневната и видя как фигурата на мъжа се появи до стъклото, с момичето до себе си, и как топката на вратата се завъртя - веднъж, два пъти, - но въпреки това включващата се при движение лампа не светна. Рандъл взе телефона и опита да се обади в полицията, но по линията се чуваше само кух свистящ звук като от бурен вятър, брулещ голи върхари. Това не бе звукът на затворена линия. Телефонът все още работеше, само че беше свързан с някакво друго място - дълбоко, тъмно и много, много далечно.
Силуетите на мъжа и момичето изчезнаха. Линията се изчисти. Гласът на оператора, приемащ спешни обаждания, попита каква услуга му е нужна, но той не отговори. След няколко секунди върна слушалката и бавно се свлече на пода. Момичето можеше да влезе. То не се нуждаеше от врати и прозорци. Защо не влизаше?
Отговорът бе, че момичето си имаше нов приятел, специален приятел.
И Рандъл видя на нощното небе да блещукат отдавна мъртви звезди.
IV
Ние съшиваме
всевъзможните твои грешки.
Ние съшиваме
лицето на майка ти.
Ние ще ти ушием ново лице.
Няма да бързаме.
„Мъртвите момичета говорят в един глас“,
Даниел Пафунда
30
Нямаше нужда да ми бъде напомняно, че този ден трябва да следя Алън, но когато се събудих, на телефона ми бе оставено, за всеки случай, ново съобщение. То гласеше:
НАЧАЛНИК АЛЪН ПЕДОФИЛЪТ ДНЕС Е РАЗГОНЕН ПЕС
В гърлото си усещах вкус на бира и въпреки че бях спал непробудно цялата нощ, не се чувствах отпочинал. Дълго време след смъртта на Сюзън и Дженифър не бях близвал алкохол. Никога не съм бил алкохолик, но прекалявах с алкохола и пиех в нощта, когато загинаха те. Човек не се избавя лесно от подобни асоциации. Сега пиех по една бира от време на време или чаша вино, но общо взето, бях загубил вкуса си към едното и другото в големи количества. Уолш далеч бе надминал моята консумация предишната вечер, ала все пак бях пил повече, отколкото бях свикнал, и сега черният дроб и главата ми протестираха.
Проверих при Ейнджъл и Луис, но автомобилът на Алън още не бе напускал алеята му. Проследяващото устройство на камиона бе направено по подобие на друго, което по-рано бе лепнато на моята кола. Движенията на превозното средство се картографираха на компютър, като се използваше същата технология, която определя координатите за водачите, използващи джипиес устройства. Предимството бе, че нямаше нужда да се поддържа непрекъснат визуален контакт с проследяваното превозно средство, но в нашия случай това предимство малко се обезсмисляше от необходимостта не само да се установи къде отива Алън, но и с кого се среща.